PROFILBARU.COM

Четвърти пехотен плевенски на Н.Ц.В. Престолонаследника Княз Търновски полк
	Четвърти пехотен плевенски на Н.Ц.В. Престолонаследника Княз Търновски полк
	Паметник на Четвърти пехотен плевенски полк
Информация
Активна	12 октомври 1884 – 1945
Държава	България
Тип	Пехотен полк
Гарнизон/щаб	Ловеч (1884 – 1888); Плевен
Годишнини	7 ноември – победата при Сливница

Четвърти пехотен плевенски полк е български пехотен полк, част от Девета пехотна плевенска дивизия и един от първите 8 полка на българската войска.

Формиране

Четвърти пехотен плевенски полк е формиран под името Четвърти пеши плевенски полк с указ № 41 на 12 октомври 1884 г. в Ловеч. В състава му влизат Видинска № 10 пеша дружина, Ловчанска № 13 пеша дружина и Севлиевска № 14 пеша дружина, а за командир на полка е назначен подполковник Сергей Манаев. С приказ №52 от 14 септември 1885 г. за командир на полка е назначен капитана от 5^-и пехотен дунавски полк Никола Петров. За командири на дружините са назначени – на 1^-ва капитан Лука Иванов, на 2^-ра капитан Атанас Мандаджиев, на 3^-та капитан Христо Лазаров и на 4^-та капитан Иван Попов.^[1]

Сръбско-българска война (1885)

През Сръбско-българската война полкът е командван от капитан Никола Петров. Мобилизационният състав от 3715 души е разпределен в четири кадрови и една запасна дружина, всяка от които с четири роти от по четири взвода. Полкът воюва в състава на Трънския, Сливнишкия и Царибродския отряди, които отразяват настъплението на сръбската Нишавска армия. В боевете при Три Уши и Мека црев (част от Сливнишкото сражение) на 7 ноември 1-ва, 3-та и 4-та дружина от полка разгромяват Дунавската дивизия и създават условия за настъпление по целия фронт. На 11 ноември 4-та дружина освобождава Цариброд. Общите загуби на полка през войната възлизат на 140 убити и 520 ранени.

От септември 1888 г. полкът е на гарнизон в Плевен. На следващата година 1-ва и 4-та дружина формират 4-ти пехотен полк (в двудружинен състав), а от другите се сформира 16-и Ловчански пехотен полк с щаб в Плевен. При Фердинанд след раждането на престолонаследника полкът е преименуван на Четвърти пехотен Плевенски на Н.Ц.В. Престолонаследника полк (още известен като Четвърти пехотен Плевенски на Негово Царско Височество Престолонаследника Княз Борис Търновски полк).

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) полкът влиза в състава на 9^-а пехотна плевенска дивизия и взима участие в атаките при Чаталджанската позиция (4 – 6 ноември 1912) и по-точно в участъка Каракол – Нокта – Курт-дере. От 3 до 31 март участва в боевете източно от с. Акалан.

През Междусъюзническата война (1913) полкът остава в състава на 9^-а пехотна плевенска дивизия, сражава се срещу сърбите при Габровци по десния бряг на река Тимок (22 – 25 юни) и срещу гърците при Мехомия и Пределските ханчета (в хода на Кресненското сражение, 17 – 18 юли).

Първа световна война (1915 – 1918)

През Първата световна война (1915 – 1918) полкът влиза в състава 1^-ва бригада от 9^-а пехотна плевенска дивизия, от състава на Първа армия.^[2]

В началото на българското участие във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[2]

Числен състав	Добитък	Обоз	Въоръжение
Офицери: 67 Чиновници: 3 Подофицери и войници: 5233	Коне: 458	Обикновени коли: 59 Товарни коли: 156 Специални коли: 4	Пушки и карабини: 4539 Картечници: 4

Участва в битката за Дойран.

Между двете световни войни

На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в Четвърта пехотна плевенска дружина. През 1928 година от 4^-та пехотна плевенска дружина и 3^-та жандармерийска дружина се формира отново Четвърти пехотен плевенски полк. През 1932 година с указ №20 от 19 ноември полкът е преименуван на Четвърти пехотен Плевенски на Негово Величество полк. До 1938 година продължава да носи явното си название 4^-та пехотна плевенска дружина.

Втора световна война (1941 – 1945)

В началото на Втората световна война (1941 – 1945) полкът е мобилизиран (1941) и разположен на югоизточната граница на България, а от юли 1942 година влиза в състава на 1^-ви български окупационен корпус с който взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната, в състава на 9^-а пехотна плевенска дивизия.^[3]

По времето когато полкът е на фронта (1912 – 1913, 1915 – 1918, 1944 – 1945, Прикриващ фронт), като и докато е в състава на 1^-ви български окупационен корпус в мирновременния му гарнизон се формира 4^-та допълваща дружина. През септември 1944 година към полка е формирана гвардейска дружина.^[3] На 11 януари 1945 е демобилизиран.^[4]

С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 4-ти пехотен плевенски на Н.В. полк на 4-ти пехотен плевенски на генерал Скобелев полк.^[5]

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

Четвърти пеши плевенски полк (1884 – 1893)
Четвърти пехотен плевенски на Н.Ц.В.Пр.Кн.Търновски полк (1894 – 1 декември 1920)
Четвърта пехотна плевенска дружина (1 декември 1920 – 1937)
Четвърти пехотен плевенски полк (от 1938 г.)
Четвърти пехотен плевенски на Н.В. полк (до 5 март 1946 г.)
Четвърти пехотен плевенски на генерал Скобелев полк (от 5 март 1946 г.)

Командири

№	звание	име	дати
1.	Подполковник	Сергей Манаев	1884
2.	Капитан	Никола Петров	от 14 септември 1885
3.	Майор	Кръстю Маринов	1886 – 1890
	Подполковник	Стоян Ботушаров	през 1892
	Подполковник	Ангел Панев	23 март 1894 – ноември 1894
	Подполковник	Димитър Фиков	ноември 1894 – 1896
	Майор	Никола Рибаров	1899
	Полковник	Димитър Гешов	1902
	Полковник	Минчо Киряков	1912 – 1914
	Подполковник	Константин Пазов	Първа световна война
	Полковник	Георги Панев	Първа световна война
	Подполковник	Никола Стайчев	от 1923
	Майор	Теодоси Даскалов	от 1925
	Подполковник	Евстатий Липовански	от 1925
	Подполковник	Илия Бахчеванов	от 1927
	Подполковник	Никола Марков	1929
	Генерал-майор	Тодор Георгиев	от 19 ноември 1932
	Подполковник	Никола Наков	1934 – 1935?
	Полковник	Никола Алексиев	1940 – 1941
	Подполковник	Цоцо Печевски	15 октомври 1944 – 1945?
	Полковник	Димитър Пелтеков	1945 – 1946?
	Полковник	Бенчо Йотов Бенчев	1946

Други командири: Георги Сапов; Кирил Козловски (след Сръбско-българската война, но не по-късно от 1900 г.) В периода 01.061942 г.-15.10.1944 г..командир на полка е полковник Никола Харалампиев Русев, участник в Първата световна война, награден сорден за храброст и златен орден за участие във войната.

Паметникът на полка се намира на територията на Градската градина в Плевен.

Бележки

↑ Христов, Х. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, стр. 49
↑ ^а ^б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
↑ ^а ^б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 23
↑ ДВИА, ф. 340, История на фондообразувателя
↑ Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 1

Източници

Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
Иванов, Н., Балканската война 1912 – 1913 г., София, 1924, Печатница на армейския военно-изследователски фонд
Христов, Х., Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство
Маринов, Венцислав, Ловешки гарнизон 1878/1946-Военни части и личности, ИК „САФО“-Ловеч,01.11.06 г.