Четиринадесети пехотен македонски полк

Четиринадесети пехотен македонски полк
Школа за кандидат подофицери при 14 пехотен македонски полк, 1938 – 1939, Горна Джумая
Информация
Активна	19 януари 1889 – 1944
Държава	България
Тип	Пехотен полк
Гарнизон/щаб	Радомир (гарнизон) (от 1889) София (щаб) (1896) Дупница (гарнизон) (от 1904)
Годишнини	1 декември („Св. Наум“) (до 17.10.1891) 27 юли „Св. Седмочисленици“ (от 17.10.1891)
Командири
Изтъкнати командири	ген. Никола Желявски
Четиринадесети пехотен македонски полк в Общомедия

Четиринадесети пехотен македонски полк е български полк взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втора световна война (1941 – 1945).

Формиране

Четиринадесети пехотен македонски полк е формиран в Радомир под името Четиринадесети пеши македонски полк с указ №11 от 19 януари 1889 година. и съгласно заповед № 452 от същата дата. В състава му влизат 2^-ра и 3^-та дружини на Тринадесети пеши рилски полк, като получават поредност съответно 1^-ва и 2^-ра дружина.^[1][2] На 17 октомври празникът на полка е променен от 1 декември („Св. Наум“) на 27 юни („Св. Седмочисленици“).^[3]На 19 октомври 1891 г. в Кюстендил княз Фердинанд I дарява формени знамена на две от дружините. През 1896 г. щабът на полка се премества в София, а от март 1904 г. в Дупница. През август 1912 г. полкът взема участие в бригадните дивизионни маневри в околностите на Дупница, Самоков, Радомир и Кюстендил^[2]

Балкански войни (1912 – 1913)

Паметник на загиналите от 14 пехотен македонски полк от село Пороминово през Балканската война

При обявяването на мобилизацията за Балканската война (1912 – 1913) към полка преминават 3^-та и 4^-та дружина от 5^-и пехотен дунавски полк, един парков взвод и една допълваща дружина.^[2] През Балканската война, в състава на Седма пехотна рилска дивизия преминава турската граница при поста Дамянци и завзема Царево село, Стамер, Кочани, връх Керезли и Градец.

В Междусъюзническата война (1913) води боеве при Райчани, Лепопелци, Върбица, Долани, Каменица, височината Лишка махала, Габрово.

Първа световна война (1915 – 1918)

Пощенска картичка от времето на Първата световна война, отпечатана от 14 полк и описваща бойния му път

Гърбът на картичката с печат на 13 рота

Церемониален марш на 14-и пехотен македонски полк, Струмица, 26 април 1941

Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 2^-ра бригада от 7^-а пехотна рилска дивизия.^[4]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[4]

Числен състав	Добитък	Обоз	Въоръжение
Офицери: 51 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 4992	Коне: 540	Обикновени коли: 1 Товарни коли: 568	Пушки и карабини: 4329 Картечници: 4

През 1915 година участва в овладяване на Калиманското поле и Чеган планина, височините при станция Удово, Пирава, Терзели, Калково, битката при Костурино, Злешево, Висок камък и Фурка. През 1916 г. воюва при Еникьой и Горно Караджово, през 1917 година – при Долна Джумая и през 1918 година при селата Конопище, Долна Бошава и Чемерско.

На 15 април 1917 година от четвъртите дружини на 13^-и пехотен рилски, 14^-и пехотен македонски и 26^-и пехотен пернишки полк се формира 84^-ти пехотен полк.^[4]

На 23 и 24 юни 1917 година в редиците на 3-та, 7-а и 8-а рота се разразява бунт против войната, поради което 258 чинове от полка са осъдени от 7-и дивизионен полеви военен съд.^[1]

Знамето на полка е наградено с Възпоменателни медали за войните 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г.

Между двете световни войни

На 1 декември 1920 година съгласно предписание №6129 от 18 ноември 1920 в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 14^-а пехотна македонска дружина. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 14^-а пехотна македонска дружина и 6^-а петричка жандармерийска дружина, част е от състава на 7^-а пехотна рилска дивизия, но до 1938 година носи явното название дружина. ^[1]

Втора световна война (1941 – 1945)

Четиринадесети пехотен македонски полк влиза в Струмица при освобождението на града през април 1941 г. Източник: ДА „Архиви“

Албум със снимки на цар Борис III, офицери, войници и други лица с посвещение на Царя от 14-и пехотен полк в Македония, 1941 г. Източник: ДА „Архиви“

След влизането на страната във Втората световна война, още през април 1941 г. полкът заминава за Струмица, където остава до юни 1942 г., след което до април 1943 г. е в Прокупле. От април до септември 1944 г. е на Халкидическия полуостров при Неа Триглия. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната, като води военни действия при Комарян, Байково, Червените сипеи.^[1]

По времето когато полкът е на фронта в мирновременния му гарнизон се формира 14^-а допълваща дружина, към която се числи и Горноджумайската и Светиврачката гвардейска дружина, както и 4^-та, 5^-а и 6^-а гранична рота.^[1]

Наследник на полка е 23^-ти стрелкови полк.^[2]

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Четиринадесети пеши македонски полк (1889 – 1892)
• Четиринадесети пехотен македонски полк (1893 – 1 декември 1920)
• Четиринадесета пехотна македонска дружина (1 декември 1920 – 1928)
• Четиринадесети пехотен македонски полк (1928 – 1944)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
	Подполковник	Васил Черепов	през 1892
	Подполковник	Никола Желявски	1895
	Полковник	Никола Желявски	от 1903
	Полковник	Стефан Петров	към 1904
	Подполковник	Пею Банов	1912 – 1915
	Подполковник	Тодор Комсиев	15 септември 1915 – 1917
	Подполковник	Петър Динолов	Първа световна война
	Подполковник	Емануил Ангелов	1917 - 1918
	Полковник	Никола Недев	1932 – 1934
	Майор	Георги Димитров	от 1933
	Подполковник	Иван Донков	от 1936
	Подполковник	Любен Димов	от 1940
	Полковник	Константин Мървев	1945 – 1945
	Полковник	Тодор Шумков	1947 – 1948?

Други командири: Александър Симов, подполковник Печев

Бележки

1. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 36 – 37
2. ДВИА, ф. 76, История на фондообразувателя
3. Държавен вестник, бр. 248 от 1891 г., с. 3
4. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

Източници

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

Външни препратки