Девети конен полк е български кавалерийски полк, формиран през 1907 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).
Предистория
По времето на правителството на Тодор Иванчов (1900 – 1901) с цел заздравяване на финансовото състояние на държавата се приема закона за натуралния десятък в селското стопанство. Селски бунтове възникват в различни краища на страната. С цел запазване на реда в Русе е изпратен един ескадрон от 5-и конен полк, който по това време квартирува в Добрич. Сблъсъци между селяните и войската има край с. Тръстеник.
След потушаване на вълненията ескадрона получава заповед да остане в Русе и да формира 5-и кавалерийски дивизион, който трябва да бъде придаден към 5-а пехотна дивизия. Съгласно заповедта командването е трябвало да има следния състав:
- Временен командир: майор Хр. Калчев
- Взводни командири:
- ротмистър Хр. Фарашев
- ротмистър Мушанов
- поручик Ст. Стойнов, преведен от 2-ри конен полк за адютант-ковчежник
- поручик Богдан Василев
- подпоручик Иван Минчев
Формиране
Девети конен полк е формиран съгласно указ №40 от 4 юли 1901 година под името 5-и кавалерийски дивизион, от 1 януари 1907 година се развръща в полк, състои от три ескадрона и е подчинен на 3-та конна бригада.[1]
На 15 август 1901 година, когато се урежда положението на дивизиона, за негов командир е назначен майор Петър Митров от 4-ти конен полк.
Балкански войни (1912 – 1913)
През Балканската война (1912 – 1913) полкът, под командването на полковник Константин Михайлов взема участие в боевете при Селиолу и Гечкенли на 9, 10 и 11 октомври 1912 година. На следващия ден участва в схватка с противниковите ескадрона в района Амур – Гебелер – Хаскьой. От 15 до 17 октомври участва в боевете при Люлебургас, а на 25 в боя при Чорлу. На 4 и 5 ноември е на Чаталджанската позиция като извършва наблюдение на Черноморския бряг от Биюк Чекмедже до Силиврия.[2]
През Междусъюзническата война (1913) полкът участва в боевете при Щип и прикрива отстъплението на българските части от 20 до 24 юни. По-късно, от 4 до 7 юли участва в боевете при върховете Сива Кобила и Китка.[2]
Първа световна война (1915 – 1918)
По време на Първата световна война (1915 – 1918) 9-и конен полк не участва във военните действия до войната с Румъния. Състои се от 4 ескадрона и един картечен ескадрон и е част от състава на състава на 3-та конна бригада. Последователно квартирува в Кеменлар, Мумджилар и село Хърсово. След започване на военните действия с Румъния, полкът действа като самостоятелна кавалерийска единица от състава на 1-ва пехотна софийска дивизия.[2]
От 2 до 4 септември полкът взема участие в боевете при селата Догрулар и Хаскьой. На 5 септември се включва в атаката при село Полина, а на следващия ден участва в боя при с. Ялъ Чаталджа. Три дни по-късно, на 9 септември, полкът се сражава при селата Кочина и Кара Омур. По-късно влиза в състава на конната дивизия, с която участва в боя при Кара Омур на 14 септември.[2]
На 18 септември 1916 година 9-и конен полк участва в боя около село Карликьой, а от 1 до 6 октомври се сражава при кота 90 (Ташликю). На 18 октомври се участва в боя при Тузла, а на 23-ти – при чифлика Йонеску. На 6 ноември се сражава при Чаушкьой, а на следващия ден – при село Коруджа[3].
От 29 ноември 1916 до 12 януари 1916 година конният полк е в състава на 2-ра конна бригада, с която преминава Дунава и действа на Румънска територия. От 15 януари 1917 година до края на войната охранява Добруджа при Сарикьой, Хаджи Кьол, Бей Буджак и Муригьол[3].
През 1921 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 9-и жандармерийски конен полк, през 1922 година е реорганизран в 9-а жандармерийска конна група. През 1923 година, по време на Деветоюнския преврат части от полка участват във въдворяването на реда в русенския и великотърновския край, след което същата година участва в потушаването на Септемврийското въстание. През 1928 година конната група отново е реорганизирана в 9-и конен полк и същата година получава своето първо бойно знаме. Съгласно министерска заповед № 299 от 5 май 1935 година се реформира в 1-ви дивизионен артилерийски полк.[1][4]
Когато полкът е на фронта, на негово място в мирновременния му гарнизон се формира допълващ ескадрон.
Наименования
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Пети кавалерийски дивизион (1901 – 1906)
- Девети конен полк (1906 – 1921)
- Девети жандармерийски конен полк (1921 – 1922)
- Девета жандармерийска конна група (1922 – 20 декември 1927)
- Девети конен полк (20 декември 1927 – 5 май 1935)
Командири
Званията са към датата на заемане на длъжността.
Други командири: подполк. Николай Николаев.
Бележки
Източници
- Тодоров, Т., Александрова, Я. – „Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.“, Том 2, София, 1977, Военно издателство
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд
|
|---|
| | Пехотни | | |
|---|
| | Конни | |
|---|
| | Артилерийски | |
|---|
| | Инженерни | |
|---|
| | Моторизирани | |
|---|
|
