Четвърти с. с. артилерийски полк разполага с 24 полски оръдия, а 4-ти не с. с. артилерийски полк с 36. Освен тези части в дивизията влизат снабдителни служби, санитарни учреждения и военно-полицейски части. Към началото на войната дивизията наброява 374 офицери и лекари, 35 чиновници и 24 567 подофицери и редници. [4]
В Люлебургас-Бунархисарската операция дивизията подпомага 6-а Бдинска дивизия и превзема отстъпения от нея Люлебургас.
При атаката на Чаталджанската позиция (4 – 5 ноември 1912), на 4 ноември 1912 година част от първа бригада на дивизията настъпва без успех към укреплението Гяурбаири, а втора бригада води двудневни боеве (на 4 и 5 ноември) срещу форта Бахчеиштабия.
Към 1 март 1913 година дивизията наброява 27 585 души, от които 947 офицери. В нейния състав влизат и 60 оръдия[6].
През Междусъюзническата война (1913) война Първа дивизия воюва в състава на Трета армия в басейна на Нишава. През юли 1913 година части от дивизията са предислоцирани в басейна на Струма и взимат участие във военните действия срещу гръцката армия.
В кампанията срещу Сърбия през октомври – ноември 1915 година дивизията е включена в състава на Първа армия, като участва в Моравската настъпателна операция и в Косовската операция. В периода 1 – 13 октомври 1915 година Първа дивизия атакува сръбските части в района на укрепения пункт Пирот и на 14 октомври, след успешните действия на Осма и Девета дивизия в горното течение на Тимок, с които са застрашени левия фланг и тила на сърбите, овладява града и преминава в преследване на противника. На 26 октомври дивизията превзема Лесковъц. В края на октомври трета бригада преминава придошлата река Пуста, но е подложена на контраатака от превъзхождащи я сръбски сили, които я принуждават да отстъпи на източния бряг на реката, където остава до началото на Косовската настъпателна операция. В тези сражения 41 и 42 пехотен полк понасят тежки загуби [8].
Общо загубите на Първа дивизия по време на настъплението в Сърбия до края на месец ноември са следните[9]:
категория
убити
починали от рани
безследно изчезнали
ранени
всичко
офицери
26
8
2
89
125
подофицери
26
1
18
345
390
войници
776
31
497
4255
5559
През декември 1915 година са убити или почиват още 11 офицери и 1695 подофицери и войници от дивизията, а 431 войници и подофицери са безследно изчезнали[10].
Войната срещу Румъния
Българска обозна колона във Влашко
В началото на 1916 година дивизията е включена в състава на Трета армия, която е съсредоточена на румънската граница. След включването на Румъния във войната на страната на Антантата „железните шопи“, заедно с Четвърта Преславска дивизия, воюват в източната част на добруджанския фронт. Първа бригада на полковник Христо Недялков участва в овладяването на Тутраканската крепост (17 – 19 септември 1916 г., нов стил), а трета бригада, командвана от генерал Атила Зафиров, спира и разбива при Сарсанларрумънската Девета дивизия, опитваща се да подпомогне тутраканския гарнизон. Поради бавното преследване на противника след тези боеве, през септември 1916 година командирът на дивизията генерал Янко Драганов е сменен по искане германския фелдмаршал Август фон Макензен[11]. През септември-октомври 1916 година Първа дивизия участва в сраженията с румънско-руските войски при Кобадин. Тя се отличава с действията си при с. Кокарджа. Заедно с Четвърта Преславска дивизия Първа дивизия извършва решителния пробив на Кубадинската позиция на 20 и 21 октомври 1916 година, на места отхвърляйки руските войски и с удар „на нож“.
В края на ноември 1916 година, в състава на българо-германската Дунавска армия Първа дивизия участва в преминаването на Дунава при Свищов, в Букурещкото настъпление и преследването на румънските и руски части до река Серет. На 9 декември 1916 година сборна рота на дивизията заедно със сборна рота от 12 дивизия преминава в тържествен марш на победата през превзетия от съюзническите армии три дни по-рано Букурещ.[12]
На Южния фронт
През април 1917 година дивизията е прехвърлена на западния участък на Южния фронт, където заема позиция с дължина 21 километра, северно и северозападно от Битоля, между Шеста пехотна и 302 дивизия.[13] На тази позиция остава до пробива при Добро поле, след който започва да се оттегля на север.
Въпреки че Първа дивизия не е претърпяла поражение, по силата на Солунското примирие от 29 септември 1918 година нейните войници и офицери, както и всички останали български военнослужещи, които при подписването се намират на запад от Скопския меридиан, са обявени за военнопленници.
1944 – 1989
С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на дивизията от 1-ва пехотна софийска дивизия на 1-ва пехотна софийска гвардейска дивизия.[14]
Наименования
През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:
Първа пеша бригада (1883 – 1892)
Първа пехотна софийска дивизия (1892 – 1920)
Първи пехотен софийски полк (1920 – 1938)
Първа пехотна софийска дивизия (1938 – 5 март 1946)
Първа пехотна софийска гвардейска дивизия (от 5 март 1946 г.)
Други началници: Александър Димитров, генерал-майор Димитър Русчев
Началници на щаба
Подполковник Никола Антикаров (от 31 март 1892 г.)[15]
Първа Софийска дивизия в литературата
На бойния път на дивизията през 1916 – 1918 година е посветено едно от най-забележителните произведения на българската военна литература и мемоаристика – „Един от Първа Дивизия“ на Георги Ст. Георгиев, преиздавано многократно[16].
Спомените на артилерийския офицер Сава Стоянович също описват бойния път на дивизията във войната срещу Сърбия през 1915 и на Северния фронт през 1916 – 1917 година.[17]
↑Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 101 – 102, 107.
↑Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 280 – 281.
↑Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 644
↑Войната между България и Турция, т. I, София 1937, с. 514 – 516
↑Венедиков, Йордан. Сражението при Селиолу и Гечкенли от стратегическо гледище, във: Венедиков, Йордан. Избрани съчинения, София 1991, с. 136
↑Станчев, Станчо. Човешките загуби и тяхното попълване през войните на България 1885 – 1945, София 2001, с. 95
↑Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 2, стр. 887 – 888
↑Недев, Никола. България в Световната война (1915 – 1918), София 2001, с. 50; Тодор Петров, Игнат Криворов и др.Българската армия в Първата световна война, т. I – септември 1915-август 1916, София, б.г., с. 122 – 123
↑Георгиев, Георги Стоянов. Един от Първа дивизия. Спомени на участник, София 1935, 376 с., 1 издание
↑Стоянович, Сава. Спомени от Освободителните войни на българския народ през 1912 – 1913 и 1915 – 1918 години. Част I. В Сърбия през 1915 година, София 1926, 363 с., същият: Тутраканската епопея. Добруджа и Румъния, София 1929, 115 с. и Оръдията през декември. Спомени, София 1993, 307 с.
Източници
Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том II“, София, 1936, Държавна печатница
