Кръстю Маринов

Кръстю Маринов
български генерал
Портрет на ген. Маринов с възпоменателно слово след смъртта му. Източник: ДА „Архиви“
Битки/войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	24 юни 1855 г. ^(стар стил) село Голямо Конаре (дн. град Съединение), Османска империя
Дата и място на смърт	5 март 1927 г. (71 г.) София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Кръстю Маринов в Общомедия

Кръстю Маринов (Празов) Маринов е опълченец-поборник, български офицер, генерал-майор.

Биография

Кръстю Маринов е роден на 24 юни 1855 г. в Голямо Конаре, Пловдивско.

Руско-турска война (1877 – 1878)

Взема участие в Руско-турската война (1877 – 1878) в състава на Българското опълчение. Опълченец от X Опълченска дружина.

Офицер в Румелийската милиция

През 1879 г. завършва военното училище в София и е произведен във военно звание подпоручик. Постъпва в Източнорумелийската милиция. В периода 1880 – 1881 г. е адютант на генерал-губернатора Алеко Богориди. На 9 юли 1881 г. е повишен в звание поручик. Помощник на военния прокурор в Щаба на милицията. На 2 март 1884 г. е повишен в звание капитан. През 1885 г. е ротен командир в Бургас и Казанлък. Подкрепя Съединението на Княжество България и Източна Румелия. На 9 септември 1885 г. е назначен за командир на V Казанлъшка дружина от Ямболския отряд.^[1]

Сръбско-българска война (1885)

През Сръбско-българската война (1885) е командир на Шейновския отряд, с който се сражава на Сливнишката позиция, при устието на р. Луковица и овладяването на Пирот. На 4 ноември 1885 г. е назначен за командир на XXIII- и Шипченски пехотен полк.^[2]

Войни за национално обединение

След войната служи в IV- и пеши Плевенски полк, на гарнизон в гр. Ловеч (1886 – 1888). Капитан Маринов е първият български командир, който се противопоставя на преврата на 9 август 1886 г. Подкрепя политическия курс на Стефан Стамболов. Командир на VI- и Търновски полк. През 1887 г. е назначен на служба в 1-ва пехотна бригада, след което служи във Военното министерство и на 15 февруари 1900 г. е уволнен от служба^[3].

През Балканската война (1912 – 1913) е командир на 6^-а дивизионна област – Видин. През Междусъюзническата война (1913 е комендант на гр. Видин и ръководи отбраната на Видинската крепост.

Генерал-майор Кръстю Маринов умира на 5 март 1927 г. в София.

В негова чест през 1934 година видинското село Мусумане е преименувано на Генерал Мариново. След 1989 година в селото е издигнат и паметник на генерала. Подобен бюст-паметник (1936 г., скулптор Янко Павлов^[4]) има и в парк „Рова“ във Видин, зад СОУ „Цар Симеон Велики“.

„	Генералъ майоръ о.з. Кръстю Мариновъ Защитникъ на Видинската крепостъ през 1913. г., бившъ началникъ на 1. и 6. пех. дивизии, почетенъ флигелъ адютантъ на Н. В. Царя, кавалеръ на Военния орденъ. „За храбростъ“ III. и IV. ст. кл. 2 Една отъ най-симпатичнитѣ военни фигури, високо честенъ и съ твърдъ характеръ човѣкъ – покойния не се поколеба да откаже и не подведе своя 4. п. Плѣвенски полкъ под клетва за вѣрностъ на детронаторитѣ както не се смути и при обсадата на Видинъ презъ 1913. г., гдѣто той бѣ началникъ на войскитѣ. Скроменъ, тихъ, той живѣ въ последнитѣ 10 – 15 години забравенъ, потиснатъ от тежкитѣ грижи въ борба за сѫществуване. Вѣнецъ от лаври и слава ще красятъ неговото чело, а историята ще го постави на видно мѣсто въ редъ на строителитѣ на бълг. армия. Лека му пръстъ. Дълбокъ поклонъ предъ паметьта му.	“
Възпоменателно слово във вестник, изрезка в архива на Васил Пасков в ЦДА, фонд 1853К, опис 1, а.е. 539

Военни звания

• Младши унтерофицер (1877)
• Прапоршчик (10 май 1879)
• Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
• Поручик (9 юли 1881)
• Капитан (2 март 1884)
• Майор (1 април 1887)
• Подполковник (2 август 1891)
• Полковник (2 август 1895)
• Генерал-майор (14 февруари 1900)

Награди

• Орден „За храброст“ III и IV ст., 2-ри клас
• Орден „Св. Александър“ II, III и IV ст.

Бележки

1. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, стр. 32
2. * Христов, Х. и др.Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 135
3. Руменин, с. 219
4. Кирилова, Христина. Защитата на Видин през Втората световна война 1913, Македонски преглед, година ХХХVІІ, 2014, кн. 2, с. 114 – 115 – Паметникът първоначално се намира в Градската градина, а през 1958 г. е преместен край СОУ „Цар Симеон Велики“.

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 219.
• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 97
• Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., с. 139