Перикъл (Перикли) Димитров Енчев е български военен деец, генерал-майор, участник във войните на България в периода (1885 – 1918), командвал 2-ра бригада от 4-та пехотна преславска дивизия по време на Балканските войни (1912 – 1913) и 1-ва маршева бригада и Русенски укрепен пункт по време на Първата световна война (1915 – 1918).
Биография
Перикъл Енчев е роден на 25 март 1862 г. в Тулча, Османска империя. Според Иов Титоров отбелязано в книгата му „Българите в Бесарабия“, стр. 327 Енчев, Перикли е роден в гр. Мачин (Добруджа).
Син е на иконом поп Енчо Димитров. Брат на Петър Енчев, Димитър, ген. Гаврил Енчев, Теодора Паприкова, Моса Купова. Женен за Олга. Има три дъщери – Надежда, омъжена за Кирил Сеизов, Анна, и Вера и един син – Иван.
Служи в 12-а пехотна дружина, 8-и пехотен приморски полк, Военното училище и 6-и пехотен полк.
По време на Балканската война (1912 – 1913) е командир на 2-ра бригада 4-та пехотна преславска дивизия.[1] Уволнен е от служба през 1913 г.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Енчев е мобилизиран и назначен за командир на 1-ва маршева бригада и на Русенски укрепен пункт.[2] През 1918 г. е произведен в чин генерал-майор.
Генерал-майор Перикъл Енчев умира през март 1941 г. в София.
Военни звания
Бележки
- ↑ Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница, стр. 646
- ↑ Йотов, П., Добрев, А., Миленов, Б., Руменин, Р., Недев, С., Добринов, Д.
Източници
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 302.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
.svg){kind=small}
