Симеон Григоров Симов е български офицер, генерал-майор.
Биография
Роден е на 9 септември 1895 година в Кюстендил. През 1916 година завършва Военното училище в София. По-късно завършва и Военната академия там. Службата му започва в петдесет и трети пехотен осоговски полк. От 1928 година е командир на рота в тринадесети пехотен рилски полк. През 1935 година е назначен за началник на втори пограничен участък. На следващата година е началник на Ботевградското военно окръжие. От 1938 е началник-щаб на шеста пехотна дивизия. През 1939 година става командир на тридесет и пети пехотен врачански полк. От 1943 година е командир на двадесет и четвърта пехотна дивизия. След преминаването на България на страната на Съюзниците е пленен в района на Ниш от немски части и въдворен във военнопленническия лагер Офлаг-8. По това време е уволнен от новата власт на ОФ. Отказва да се присъедини към армията на ген. Андрей Власов. В България е осъден задочно на смърт. През 1945 година се завръща. Арестуван е два пъти и съден, но оправдан от т. нар. Народен съд. Изселен със семейството си. Работи в ТКЗС. По-късно се разболява от Паркинсон. Умира на 18 ноември 1966 година[1]. Според Ташо Ташев е екзекутиран през 1945[2].
Военни звания
Бележки