Сава Вуйчев

Сава Вуйчев
български генерал
Звание	Генерал-майор
Години на служба	1889 – 1919
Служи на
Род войски	Кавалерия
Военно формирование	Лейбгв. ескадрон
Командвания	35^-и полк 6^-и конен полк (ПСВ) 2^-ра к. див.
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национална Априловска гимназия Национален военен университет
Дата и място на раждане	22 юли 1872 г. Габрово, Османска империя
Дата и място на смърт	1962 г. (89 г.) София, Народна република България

Сава Колев Вуйчев е български военен деец, генерал-майор, участник в Балканската война (1912 – 1913) като командир на дивизион в 1^–ви конен полк и началник-щаб на 4^–а пехотна преславска дивизия, Междусъюзническата (1913) като началник-щаб на 4^–а пехотна преславска дивизия, и в Първата световна война (1915 – 1918) като началник-щаб на Кавалерийската дивизия (1915), командир на 6^-и конен полк (1916) и командир на 1^-ва конна бригада (1916 – 1918).

Биография

Сава Вуйчев е роден на 22 юли 1872 г. в Габрово, Османска империя. През 1889 г. завършва Априловската гимназия и продължава обучението си във Военното на Негово Княжеско Височество училище. На 2 август 1893 г. завършва училището в 15^-и випуск, произведен е в чин подпоручик и зачислен като младши офицер в Лейбгвардейския ескадрон. През 1897 г. е произведен в чин поручик. Като поручик от Лейбгвардейския ескадрон през 1899 г. е командирован за обучение в Офицерската кавалерийска школа в Сомюр, Франция, която завършва през 1901 г.^[1] От следващата година е флигел-адютант на Н. В. княза, а през 1903 г. е произведен в чин ротмистър.

Като ротмистър от Лейбгвардейския конен полк през 1904 година е командирован във Висшето военно училище (т.е. Академията на Генералния Щаб) в Париж, което завършва през 1906 година.^[1] По-късно е назначен за старши адютант и началник-щаб на 2^–ра бригада от 7^–а пехотна рилска дивизия (1908). На 15 октомври 1908 е произведен в чин майор. В периода 1911 – 1912 майор Вуйчев е военен аташе в Белград, Сърбия и на 15 октомври 1912 г. е произведен в чин подполковник.

Балкански войни (1912 – 1913)

През на Балканската война (1912 – 1913) подполковник Сава Вуйчев е командир на дивизион в 1^–ви конен полк и началник-щаб на 4^–а пехотна преславска дивизия. По време на Междусъюзническата война (1913) с дивизията си взема участие във военните действия срещу сърбите в Осоговската планина. След войните е началник-щаб на 6^–а пехотна бдинска дивизия (1914 – 1915), след което поема командването на 35^-и пехотен врачански полк (1915).

Първа световна война (1915 – 1918)

По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Вуйчев е последователно началник-щаб на Кавалерийската дивизия (11 септември – 14 ноември 1915)^[2], началник на Бургаския укрепен пункт (14 ноември 1915 – 25 април 1916), командир на 6^-и конен полк (25 април 1916 – 2 декември 1916), с който участва в бойните действия срещу Румъния – от Гюргево до Браила и на 1^-ва конна бригада (2 декември 1916 – 31 декември 1918). На 14 август 1916 е произведен в чин полковник.

След края на войната през януари 1919 г. полковник Вуйчев е назначен за началник на 2^-ра конна дивизия, на 14 юли е произведен в чин генерал-майор и на 1 август същата година преминава в запаса. Умира през 1962 година в София.

По време на военната си кариера служи и в 6-а пехотна бдинска дивизия.

Семейство

Сава Вуйчев е женен и има 1 дете.

Военни звания

• Подпоручик (2 август 1893)
• Поручик (1897)
• Ротмистър (1903)
• Майор (15 октомври 1908)
• Подполковник (31 декември 1906)
• Полковник (14 август 1916)
• Генерал-майор (14 юли 1919)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас
• Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас
• Царски орден „Св. Александър“ V степен без мечове
• Царски орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента

Бележки

1. Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 69
2. Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том III“, София, 1938, Държавна печатница, с. 1127 – 1128

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 150.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.