Георги Иванов Иванов е опълченец, руски офицер, български генерал-майор.
Биография
Роден е на 10 март 1858 г. в Ямбол. Завършва класно училище в родния си град. През 1873 г. постъпва в Одеското военно училище. Прекъсва обучението си и се записва доброволец в Сръбско-турската война (1876). Участва в боевете при Гредетин, Брестовичка баня, Княжевац и др. През 1877 г. завършва Одеското военно училище. На 15 септември 1977 г. е произведен в офицерско звание подпоручик. Зачислен е в 59-и люблински пехотен полк на Руската армия.
Руско-турска война (1877 – 1878)
През Руско-турската война (1877 – 1878) е назначен в Българското опълчение. Командир е на III рота от VII опълченска дружина.
След войната
Завършва Военно-инженерната академия в Санкт Петербург, Русия.
Служи в учебната рота на Пионерната дружина, 2-ра сапьорна рота, като офицер за особени поръчки и като началник на Инженерния отдел на Министерството на войната. Участва в избора и укрепването на Сливнишката позиция през Сръбско-българската война (1885). Началник на Инженерните войски (1889 – 1891). По време на Балканската война е заместник-инспектор на Инженерните войски.
Преподавател по „Фортификация“ във Военното училище. Генерал-майор от 1909 г. Излиза в запаса на Българската армия през 1913 г.
Генерал-майор Георги Иванов умира в София на 1 май 1932 г.
Памет
На Георги Иванов е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта).
Военни звания
Награди
Източници
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 9.
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
.svg){kind=small}
