PROFILBARU.COM

Тодор Габаров
	Тодор Габаров
български офицер
	Снимка на Тодор Габаров, 3 март 1935 г., Варна
Битки/войни	Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Награди	Военен орден „За храброст“; За военна заслуга; „За заслуга“
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	1 юли 1864 г. Габарево, Османска империя
Дата и място на смърт	1 август 1958 г. (94 г.) Варна, Народна република България
	Тодор Габаров в Общомедия

Тодор Василев Габаров (също и Габарев) е български офицер, генерал-майор, командир на дружина от 53-ти пехотен осоговски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 2-ра бригада от 4-та пехотна преславска дивзия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Тодор Габаров е роден на 1 юли 1864 г. в казанлъшкото село Габарево, Османска империя. Военната си служба започва от 25 юли 1877 г.^[1]

Приет в редовете на българското опълчение на 15 октомври 1877 година, когато е едва на 13 години,^[2] но поради възрастта си е включен в опълченските списъци със специален протокол едва през 1929 г.^[3]

Завършва Военното училище в София през 1885 г. и на 18 ноември е произведен в чин подпоручик. От 1900 г. е командир на рота в дванадесети резервен полк. През 1909 г. е началник на 7-о полково военно окръжие, а от 1911 г. е помощник-командир на 32-ри пехотен загорски полк. По време на Балканските войни е командир на дружина в 53-ти пехотен осоговски полк. По време на Първата световна война е командир на 2-ра бригада от четвърта пехотна преславска дивизия.^[1] По-късно командва бригада от Беломорската отбрана. През 1918 г. е уволнен от служба.

Тодор Габаров умира на 1 август 1958 година във Варна.^[4] Според някои източници е последно починалият български опълченец.^[2] но с оглед възрастта му при постъпването в редиците на българското опълчение и вписването му в опълченските списъци по-късно, според други източници за последен останал жив опълченец се смята починалият през 1954 г. Кръстьо Попов от Четвърта дружина.^[3] Че Тодор Габаров е последният жив опълченец личи от факта, щтото през 1957 г. е награден с орден „9 септември 1944“.^[5]

В Музея на Възраждането, Варна се съхраняват офицерската му парадна сабя и две снимки, направени по време на честванията за Трети март през 1935 година, на които Габаров е заедно с други от последните останали опълченци от Варна: Иван Драганов Чернев, Калчо Вълков, Андрей Темелков, Стефан Николов, Георги Минков и Атанас Иванов.

Семейство

Тодор Габаров е женен и има 3 деца.

Военни звания

Портупей-юнкер
Подпрапоршчик от руската войска (1885)
Подпоручик от българската войска (19 ноември 1885)
Поручик (1 април 1887)
Капитан (1891)
Майор (1902)
Подполковник (18 май 1906)
Полковник (18 май 1913)
Генерал-майор (1918)

Образование

Симбирска военна прогимназия
Киевско юнкреско училище (до 1885)
Щаб офицерски курс в София

Награди

Военен орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас (Балкански войни)
Военен орден „За храброст“ II степен, 2-ри клас (Първа световна война)
Германски „Железен кръст“ (Първа световна война)
Турска „Звезда“ (Първа световна война)
Народен орден „За военна заслуга“ IV ст. на военна лента и V ст. на обикновена лента
Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Орден „9 септември 1944 г.“ I степен с мечове (1958)

Бележки

↑ ^а ^б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
↑ ^а ^б В Казанлък издирват наследници на опълченците, Христо Христов, в. Монитор, 13 февруари 2018. Последно посетен: 4 август 2021
↑ ^а ^б Дядо ми се е бил и в Сръбско-бългорската война, там губи ордените на опълченец, Ваньо Стоилов, в. 24 часа, 15 май 2017. Последно посетен: 4 август 2021
↑ Постоянна експозиция: Опълченци Архив на оригинала от 2019-01-26 в Wayback Machine., Сайт на Музей на Възраждането, Варна. Последно посетен: 4 август 2021
↑ Пискова, Мариана. Героите на Шипка // Университетско издателство „Иван Рилски“, 2015. с. 74.

Източници

Кулиш, Симеон. Тодор Габарев (1864 – 1958) – Героят на България от пет войни // Добруджанската епопея, Първата световна война и България през 1916 – 1918 г.. 2022-08-26.
Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 159.