Снимка на офицери от Първи випуск на Софийското военно училище, снимали се на среща по повод 50 години от производството им в офицерски чин. Първи ред седнали от ляво надясно: Георги Абаджиев, Еню Денчев, Васил Делов, Никола Генев, Димитър Фиков, Никола Бочев, Илия Димитриев, Матей Андреев, Христо Петрунов. Втори ред: Тодор Стоев, Пантелей Ценов, Георги Марчин, ?, Васил Кутинчев, Георги Тодоров, Стилиян Ковачев, Добри Бояджиев, Стефан Белов, Никола Иванов, ?. Трети ред: първи Христо Паков, трети Никифор Никифоров, четвърти Бончо Балабанов, шести Кънчо Кънчев.
Пантелей Ценов е роден на 19 юли 1858 г. във Видин. Учи във Видинското класно училище. След Освобождението, на 9 август 1878 г. започва военната си служба като канонир (войник артилерист) във 2-ра видинска батарея. По-късно е произведен в чин младши фойеверкер и е командирован във военното училище в София. През 1879 г. завършва в първия випуск, на 5 юли 1879 г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен като взводен и батареен командир в 5-а плевенска батарея (1879 – 1883), след което от 1884 г. е младши адютант в Главно артилерийско управление, след това е старши офицер във 2-ри артилерийски полк. На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик, през 1885 г. е назначен за адютант ковчежник на полка 2-ри артилерийски полк, като на 30 август с. г. е произведен в чин капитан. На 15 септември 1885 г. е назначен за командир на 1-ва батарея на 2-ри артилерийски полк.[1]
Сръбско-българска война (1885)
През Сръбско-българската война (1885) с батареята си се сражава при Пирот. На 5 март 1886 година съгласно Височайши приказ по Българската армия №33 от 29 ноември 1885 година капитан Ценов е награден с Княжеский орден „Свети Александър“ V степен с мечове.[2]
След войната последователно е назначен за командир на 2-ри, 5-и (24 април 1889 – 1 януари 1894), 4-ти артилерийски полк. На 16 ноември 1891 г. като командир на 5-и артилерийски полк е назначен за председател на Русенския военен съд.[3] През 1888 г. е произведен в чин майор, през 1892 г. в чин подполковник и през 1896 г. – в чин полковник. От 1904 г. заема длъжността командир на планинска артилерийска бригада, а от 1906 г. е началник на крепостната артилерия и едновременно с това е инспектор на въоръжението.
На 18 септември 1909 г. е назначен за инспектор на артилерията на мястото на уволнения по собствено желание генерал Никола Рясков, на която длъжност до 15 октомври 1913 г. като през 1910 г. е произведен в чин генерал-майор.
Балкански войни (1912 – 1913)
През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) е инспектор на артилерията при щаба на Действащата армия.[4] След демобилизацията на българската армия на 15 октомври 1913 г. по собствено желание се уволнява от армията.
От снимката на офицери от 1-ви випуск на Софийското военно училище, направена през 1929 г. на среща по повод 50 години от производството им в офицерски чин, може да съдим, че умира след 1929 година, а не 1926 г., тъй като е посочен на втори ред втори от ляво надясно.
↑Йонов, М., Одрин 1912 – 1913 – спомени, София, 1983, Военно Издателство, стр. 39
Източници
Недев, С. – „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 75
