Георги Абаджиев е роден на 22 юли 1859 г. в Ески Заара. Основното и средното си образование (5-о класен курс на „Главното училище“) завършва в родния си град. На 17 юли 1877 г. войските на Сюлейман паша разбиват малкия руско-български отряд при Стара Загора, опожаряват, разграбват града и избива голяма част от мъжете, което принуждава 18-годишния Георги да избяга към Търново. Там научава, че баща му, по-големия му брат и зет му за убити, а майка му и сестра му с невръстното си дете са отвлечени в плен. Решава да се включи в редовете на новосъздадената 7-а дружина на Българското опълчение. Изпратен е за обучение в Ментешлий, където е обучаван от ефрейтор Георги Тодоров. След като завършва обучението си, на 18 август 1877 г. постъпва на военна служба като редник в 1-ва рота от 7-а дружина.[1]
След войната постъпва във Военното училище в София. Завършва в първия випуск през 1879 г. и е произведен в чин подпоручик. На 9 юли 1881 година е повишен в поручик и на 7 септември 1885 г. е зачислен в VI Старозагорска дружина. На 9 септември 1885 г. е повишен в звание капитан и по време на Съединението на България служи като дружинен командир и взема участие в походите към Лясковец и Златарица (24 – 27 ноември)[1]. След обявяване на съединението взема участие в походите към османската граница в състава на Ямболския отряд и в периода 8 ноември 1885 – 19 февруари 1886 взема дейно участие в Сръбско-българската война (1885)[1]. След войната на 17 април 1887 г. е произведен в чин в майор.
По време на Балканската война (1912 – 1913) полковник Абаджиев е командир на 1-ва бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия[1] с която взема участие в Лозенградската операция (9 – 11 октомври), като на участва в боевете при с. Ереклер (9 октомври), Лозенград (10 и 12 октомври), Инджеклар-Караагач (15 октомври), с. Токозлий (16 и 17 октомври), Бунархисар (18 – 20 октомври), както и в Чаталджанската операция (4 – 5 ноември) на крайния ляв флаг при езерото Деркос (4 – 7 ноември)[1]. Също така участва в боевете при Кадж-боавския проход (22 юни 1913), в завладяването на Княжевец (24 юни), при височината Вукова глава (10 – 12 юли), височините Плава, Църна, Трава и Въртоп (13 – 18 юли)[1]. На 14 септември 1913 е произведен в чин генерал-майор и уволнен от армията.
Генерал-лейтенант Георги Абаджиев умира на 21 февруари 1940 година в София.
Семейство
Генерал-лейтенант Георги Абаджиев е женен и има 4 деца. Негов по-малък брат е юристът Стефан Киров. По-късно двамата подпомагат отглеждането на бъдещия поет Кирил Христов, техен племенник, останал от малък сирак.
↑Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914 – 1918), София 2004, с. 518
Източници
Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 11.
Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“
