Двадесет и втори пехотен тракийски полк е български полк.
Формиране
Двадесет и втори тракийски полк е формиран под името Двадесет и втори пеши тракийски полк с указ №11 от 19 януари 1889 година. В състава му влизат от 3-та и4-а дружини на 10-и пеши родопски полк[1] През септември 1891 година е преместен на гарнизон в Татар Пазарджик.[2] На 16 октомври 1891 г. подполковник Иван Попов е назначен за командир на 17-и пехотен доростолски полк, а на неговото място за командир на полка е назначен подполковник Никола Фурнаджиев.[3][4] На 16 ноември 1891 г. командира на полка подполковник Фурнаджиев е прикомандирован във Военното министерство (стопански отдел) за писмени занятия, а началника на отделението във Военното министерство (Генералния щаб) майор Стефан Ильев е командирован за командир на полка[5]. На 16 март 1892 временно-командващия полка подполковник Ильев е назначен за началник-щаб на 4-та пехотна преславска дивизия[6].
През лятото на 1908 година цар Фердинанд поверява шефството на полка на Негово Височество херцог Карл Едуард Сакс-Кобург-Готски.
Балкански войни (1912 – 1913)
През Балканската война (1912 – 1913) полкът се сражава при Трабатовище, Берово, Демир Хисар, Булаир, Султантепе. През Междусъюзническата война (1913) полкът води битки при Злетовската река, Брегалница, Гърляно и други. Особено жестоки са боевете при Душкова могила на кота 650, където съотношението е 1:2.5 в сръбска полза и полкът под командването на полк. Савов дава много жертви при овладяване на височината. От 2 – 6 юни 1913 г. в полкът избухва бунт против войната.[2]
Първа световна война (1915 – 1918)
Полкът взема участие в Първа световна война (1915 – 1918) в състава на 2-ра бригада от 7-а пехотна рилска дивизия.[7]
При намесата във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[7]
Числен състав |
Добитък |
Обоз |
Въоръжение
|
Офицери: 47 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 5598 |
Коне: 850 Волове: 2 |
Обикновени коли: 1 Товарни коли: 609 |
Пушки и карабини: 4615 Картечници: 4
|
През 1915 година части на полка се сражават при Калиманското поле, Соничка глава и Плеслаб планина. От ноември водят битка срещу френски части при Мирзен, Безевище, а със сръбски части при Соничка глава. На следващата година води боеве при мостовете Орляк и Комариян и Долно и Горно Караджово срещу английски и френски части. На 19 април 1917 от четвъртите дружини на 22–ри, 37–и и 38–и пехотен полк се формира 86-ри пехотен полк.[7]
Между двете световни войни
На 1 декември 1920 година на основание заповед № 86 от 21 ноември 1920 г. по 7-а пехотна рилска двивизионна област и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 22-ра пехотна тракийска дружина. През 1925 година участва в акции по преследване на комунисти. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 22-ра пехотна тракийска дружина и 7-а пехотна допълваща част, но до 1938 година носи явното название дружина.[1][2]
През ноември 1920 година при реорганизацията на българската войска организацията му преминава в дружинна, а през 1928 година отново е върнат като полк, но името му остава на дружина до 1938 година.
Втора световна война (1941 – 1945)
През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941, 1943 – 1944). Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава 7-а пехотна рилска дивизия, с която води боеве при Струмица.[1][2]
Наименования
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Двадесет и втори пеши тракийски полк (1889 – 892)
- Двадесет и втори пехотен тракийски полк (1892 – 1908)
- Двадесет и втори пехотен на Н.В. Херцог Карл Едуард Сакс-Кобург-Готски полк (1908 – 1920)
- Двадесет и втора пехотна тракийска дружина (1920 – 1928)
- Двадесет и втори пехотен тракийски полк (1928 – 1944)
Командири
Званията са към датата на заемане на длъжността.
Личности
Бележки
- ↑ а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 44
- ↑ а б в г ДВИА, ф. 80, История на фондообразувателя
- ↑ Държавен вестник, бр. 259 от 1891 г., с. 4
- ↑ Държавен вестник, бр. 237 от 1891 г., с. 1
- ↑ Държавен вестник, бр. 259 от 1891 г., с. 2
- ↑ Държавен вестник, бр. 69 от 27 март 1892 г., с. 5
- ↑ а б в Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ * Литературен свят – Александър Миленков // Посетен на 14 януари 2015.
Източници
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
|
---|
| Пехотни | | |
---|
| Конни | |
---|
| Артилерийски | |
---|
| Инженерни | |
---|
| Моторизирани | |
---|
|