Двадесет и втори пехотен тракийски полк

Двадесет и втори пехотен тракийски на Н.В. Херцог Карл Едуард Сакс-Кобург-Готски полк
Информация
Шеф	Херцог Карл Едуард Сакс-Кобург-Готски (1908 – 1919)
Активна	19 януари 1889 – 1944
Държава	България
Тип	Пехотен полк
Гарнизон	Самоков

Двадесет и втори пехотен тракийски полк е български полк.

Формиране

Двадесет и втори тракийски полк е формиран под името Двадесет и втори пеши тракийски полк с указ №11 от 19 януари 1889 година. В състава му влизат от 3^-та и4^-а дружини на 10^-и пеши родопски полк^[1] През септември 1891 година е преместен на гарнизон в Татар Пазарджик.^[2] На 16 октомври 1891 г. подполковник Иван Попов е назначен за командир на 17-и пехотен доростолски полк, а на неговото място за командир на полка е назначен подполковник Никола Фурнаджиев.^[3][4] На 16 ноември 1891 г. командира на полка подполковник Фурнаджиев е прикомандирован във Военното министерство (стопански отдел) за писмени занятия, а началника на отделението във Военното министерство (Генералния щаб) майор Стефан Ильев е командирован за командир на полка^[5]. На 16 март 1892 временно-командващия полка подполковник Ильев е назначен за началник-щаб на 4-та пехотна преславска дивизия^[6].

През лятото на 1908 година цар Фердинанд поверява шефството на полка на Негово Височество херцог Карл Едуард Сакс-Кобург-Готски.

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) полкът се сражава при Трабатовище, Берово, Демир Хисар, Булаир, Султантепе. През Междусъюзническата война (1913) полкът води битки при Злетовската река, Брегалница, Гърляно и други. Особено жестоки са боевете при Душкова могила на кота 650, където съотношението е 1:2.5 в сръбска полза и полкът под командването на полк. Савов дава много жертви при овладяване на височината. От 2 – 6 юни 1913 г. в полкът избухва бунт против войната.^[2]

Първа световна война (1915 – 1918)

Полкът взема участие в Първа световна война (1915 – 1918) в състава на 2^-ра бригада от 7^-а пехотна рилска дивизия.^[7]

При намесата във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[7]

Числен състав	Добитък	Обоз	Въоръжение
Офицери: 47 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 5598	Коне: 850 Волове: 2	Обикновени коли: 1 Товарни коли: 609	Пушки и карабини: 4615 Картечници: 4

През 1915 година части на полка се сражават при Калиманското поле, Соничка глава и Плеслаб планина. От ноември водят битка срещу френски части при Мирзен, Безевище, а със сръбски части при Соничка глава. На следващата година води боеве при мостовете Орляк и Комариян и Долно и Горно Караджово срещу английски и френски части. На 19 април 1917 от четвъртите дружини на 22^–ри, 37^–и и 38^–и пехотен полк се формира 86^-ри пехотен полк.^[7]

Между двете световни войни

На 1 декември 1920 година на основание заповед № 86 от 21 ноември 1920 г. по 7^-а пехотна рилска двивизионна област и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 22^-ра пехотна тракийска дружина. През 1925 година участва в акции по преследване на комунисти. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 22^-ра пехотна тракийска дружина и 7^-а пехотна допълваща част, но до 1938 година носи явното название дружина.^[1][2]

През ноември 1920 година при реорганизацията на българската войска организацията му преминава в дружинна, а през 1928 година отново е върнат като полк, но името му остава на дружина до 1938 година.

Втора световна война (1941 – 1945)

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941, 1943 – 1944). Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава 7^-а пехотна рилска дивизия, с която води боеве при Струмица.^[1][2]

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Двадесет и втори пеши тракийски полк (1889 – 892)
• Двадесет и втори пехотен тракийски полк (1892 – 1908)
• Двадесет и втори пехотен на Н.В. Херцог Карл Едуард Сакс-Кобург-Готски полк (1908 – 1920)
• Двадесет и втора пехотна тракийска дружина (1920 – 1928)
• Двадесет и втори пехотен тракийски полк (1928 – 1944)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
	Подполковник	Иван Попов	до 16 октомври 1891
	Подполковник	Никола Фурнаджиев	от 16 октомври 1891
	Майор	Стефан Ильев	6 ноември 1891 – 16 март 1892 (временен)
	Подполковник	Васил Делов	31 март 1892 – 26 януари 1893
	Подполковник	Димитър Кирков	до 1894
	Подполковник	Православ Тенев	1899 – 1902
	Подполковник	Михаил Петров	от 25 януари 1903
	Полковник	Сава Савов	1910 – 1913
	Полковник	Дионисий Писинов	20 март 1914 – 10 септември 1915
	Подполковник	Александър Давидов	от август 1915
	Подполковник	Стефан Сапунов	към 1 октомври 1915
	Подполковник	Георги Сапов	от 1916
	Полковник	Стефан Сапунов	през 1917
	Подполковник	Петър Динолов	Първа световна война
	Полковник	Атанас Христов	през 1918
	Полковник	Стефан Коевски	към 10 юни 1919
	Подполковник	Никола Цонев	до 1920
	Подполковник	Георги Тановски	1924 – 1928
	Полковник	Захари Доспевски	1934
	Подполковник	Петър Павлов	1935 – 1936?
	Подполковник	Стефан Попниколаев	1936 – 1939?
	Полковник	Трифон Трифонов	1939 – 1940?
	Полковник	Кирил Янчулев	1940 – 1940
	Полковник	Кирил Валявичарски	1940 – 1943
	Подполковник	Борис Белчов	до 1 ноември 1944
	Подполковник	Борис Влахов	от 1 ноември 1944
	Полковник	Добри Янминчев	1945 – 1946?

Личности

• На 2 октомври 1916 загива командира на 5^-а рота от полка – поручик Димчо Дебелянов.
• Александър Миленков – художник, служи по време на Първата световна война.^[8]

Бележки

1. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 44
2. ДВИА, ф. 80, История на фондообразувателя
3. Държавен вестник, бр. 259 от 1891 г., с. 4
4. Държавен вестник, бр. 237 от 1891 г., с. 1
5. Държавен вестник, бр. 259 от 1891 г., с. 2
6. Държавен вестник, бр. 69 от 27 март 1892 г., с. 5
7. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
8. * Литературен свят – Александър Миленков // Посетен на 14 януари 2015.

Източници

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.