Тридесет и девети пехотен солунски полк

Тридесет и девети солунски полк
Информация
Активна	9 септември 1912 – 1928 8 май 1934 – 1944
Държава	България
Тип	Пехотен полк
Гарнизон	Пловдив (септември 1912 – 1 декември 1920) Бургас (1 декември 1920 – 1928) Разлог (8 май 1934 – 1941) Куманово Лесковац

Тридесет и девети солунски полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране

Тридесет и девети пехотен солунски полк е формиран през септември 1912 в Пловдив под името Тридесет и девети пехотен полк, като кадри се вземат от състава на 9^-и пехотен пловдивски полк и 21^-ви пехотен средногорски полк. ^[1]

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) полкът е в състава на 3^-та бригада от Втора пехотна тракийска дивизия. В периода 5 октомври – 20 октомври 1912 година води настъпление в направление Аврамово – Елешница – Якуруда – Неврокоп. Като последователно освобождава Аврамово, Велица, Таш Боаз, Фотен, Лилково, Якоруда, Мехомия (Разлог), Елешница и Неврокоп.

По време на Междусъюзническата война (1913), в периода 17 – 24 юни 1913 година води боеве със сърбите в района на Серка планина, Верила и Градец и участва в разгрома на Тимошката дивизия при Криволак и Удово. В периода 4 – 17 юли води отбранителни боеве в при село Драгобраще, връх Бояз тепе, връх Занога, връх Кавица и връх Понорица.

Първа световна война (1915 – 1918)

През Първа световна война (1915 – 1918) полкът влиза в състава на 2^-ра бригада от 10^-а пехотна беломорска дивизия и изпълнява задача по охрана на беломорския бряг с линия река Струма – връх Ляски – Долно Дряново – Село Доспат – Село Триград. По късно заема участъка река Места – Саръ Шабан.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[2]

Числен състав	Добитък	Обоз	Въоръжение
Офицери и лекари: 56 Чиновници: 3 Подофицери и войници: 5061	Коне: 535	Коли: 52	Пушки и карабини: 3519 Картечници: 4

През 1916 г. на Македонския фронт полкът води боеве в района на Завоя на река Черна. През следващите две години преминава на разположение на Девета пехотна плевенска дивизия и води боеве при Дойран.^[2]

Между двете световни войни

На основание на предписание № 6129 от 1 декември 1920 година и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 39^-а пехотна солунска дружина и се установява на гарнизон в Бургас. През 1928 г. 39^-а солунска дружина влиза в състава на 24^-ти пехотен черноморски полк. На 8 май 1934 година на основание Министерска заповед № 102 от 8 май 1934 г. в Разлог полкът отново се формира и се състои от две дружини, а от 1939 година влиза в състава на 7-а пехотна рилска дивизия.^[1][3]

Втора световна война (1941 – 1945)

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на гарнизон в Лесковац и Куманово (1941 – 1943). След Деветосептемврийския преврат към полка се формира гвардейска дружина. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава на 7-а пехотна рилска дивизия и се сражава при Крива Паланка, Стражин, Страцин и Куманово. През ноември 1944 се завръща и е демобилизиран, а през декември е разформирован. Част от чиновете му се привеждат в Народоосвободителна бригада „Яне Сандански“. Когато полкът отсъства от мирновременния си състав, на негово място се формира допълваща дружина.^[1]

За негов наследник се смята мотострелковият полк, разположен в Гоце Делчев.

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Тридесет и девети пехотен полк (9 септември 1912 – 1914)
• Тридесет и девета пехотна солунска дружина (1 декември 1920 – 1928)
• Тридесет и девети пехотен солунски полк (8 май 1934 – 1944)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
	Подполковник	Тодор Михайлов	Първа световна война
	Полковник	Димитър Йосифов	към 1916
	Подполковник	Димитър Димов	6 май 1919
	Майор	Георги Гюлмезов	6 май 1919 – 16 октомври 1919
	Майор	Атанас Хаджигригоров	1919 – 1920
	Подполковник	Димитър Николов[4]	1920 – 1921
	Полковник	Йовчо Тенев	1921 – 1923
	Подполковник	Димитър Николов	1923 – 1926
	Полковник	Г. Христов	1926 – 1928
	Подполковник	Николай Чакъров	1935 – 1938?
	Подполковник	Христо Стоянов	1938 – 1940?
	Подполковник	Иван Попов	1940 – 1941?
	Полковник	Лазар Ханджиев	1941 – 13 септември 1944
	Подполковник	Евлоги Георгиев	от 14 септември 1944
	Подполковник	Златю Златев
	Подполковник	Никола Николов	1945 – 1946?
		Асен Васев	от 1947

Други командири: Георги Ловченски

Бележки

1. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 63
2. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
3. ДВИА, ф. 86, История на фондообразувателя
4. Фамилното му име е Попминков

Източници

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

• Портал „Военна история на България“