Шестдесет и осми пехотен полк

Шестдесет и осми пехотен полк
Информация
Активна	8 март 1913 – август 1913 17 декември 1917 – май 1919 23 ноември 1941 – ноември 1944
Държава	България
Тип	Пехотен полк

Шестдесет и осми пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране

Историята на полка започва на 8 март 1913 година, когато в Кавала от 1^-ва дружина на 41^-ви пехотен полк се формира Втори пехотен полк от Сярската пехотна бригада. Развърнат е в четиридружинен състав. На 23 май същата година, съгласно заповед №132 по 11^-а пехотна сборна дивизия получава наименованието Шестдесет и осми пехотен полк.^[1][2]

Междусъюзническа война (1913)

Полкът участва в Междусъюзническата война (1913) и през август 1913 е демобилизиран и разформиран.

Първа световна война (1915 – 1918)

По време на Първата световна война (1915 – 1918) на 12 декември 1917 година в Ниш от 16^-и, 53^-ти и 54^-ти пехотен полк се формира Четвърти планински пехотен полк и влиза в състава на Планинската дивизия. На 1 януари 1918 година е преименуван на Шестдесет и осми пехотен полк. На 15 април 1918 планинската дивизия се разделя на бригади и полкът попада във 2^-ра бригада. Взема участие във войната, на 28 октомври 1918 се завръща в Кюстендил и е демобилизиран.^[1][3] Преместен е на гарнизон в Кула и в края на декември е разформиран, като до юли 1920 г. действа Ликвидационно бюро в Кюстендил.^[2]

Втора световна война (1941 – 1945)

По време на Втората световна война (1941 – 1945) на 23 ноември 1941 година в Стара Загора полкът е отново формиран под същото име, като кадри се вземат от 12^-и, 23^-ти и 30^-и пехотен полк. Влиза в състава на 8^-а пехотна тунджанска дивизия и е изпратен на Прикриващия фронт в района на село Любимец. На 30 май 1942 година е разформирован, а през декември същата година в Зиляхово отново е формиран и влиза в състава на 16^-a пехотна дивизия. През май 1943 се завръща в Стара Загора и е демобилизиран и разформирован. Малко по-късно е за пореден път мобилизиран и се отправя към Неа Доркос, Лахна. През ноември 1944 в Стара Загора е за последен път демобилизиран и окончателно разформирован.^[1][2]

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
	Подполковник	Спас Ангелов	Първа световна война
	Подполковник	Никола Чалъков	1942 – 1944?
	Подполковник	Светослав Будинов	от 1944
	Подполковник	Веселин Вълков	от 1944

Други командири: Тодор Михайлов

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Втори пехотен полк от Сярската пехотна бригада (8 март 1913 – 25 май 1913)
• Шестдесет и осми пехотен полк (25 май 1913 – август 1913)
• Четвърти планински пехотен полк (12 декември 1917 – 1 януари 1918)
• Шестдесет и осми пехотен полк (1 януари 1918 – 28 октомври 1918, 23 ноември 1941 – ноември 1944)

Бележки

1. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 90
2. ДВИА, ф. 375, История на фондообразувателя
3. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

Източници

• Тодоров, Т., Александрова, Я. – „Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.“, Том 2, София, 1977, Военно издателство
• Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

• Портал „Военна история на България“