Четвърти армейски артилерийски полк

Четвърти армейски артилерийски полк
Информация
Активна	1890 – 1945
Държава	България
Тип	Артилерийски полк
Гарнизон	Шумен (1890 – 1891) Видин (от 1891)

Четвърти армейски артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1891 година и взел участие Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

История

Историята на полка започва в началото на 1890 година, когато с указ №5 в Шумен е формирана Шуменската крепостна батарея. На 30 април 1891 г. е преместена на гарнизон във Видин и реорганизирана в батальон. Получава наименованието Видински крепостен батальон. Под това име взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). През 1915 г. е преименуван на Видински крепостен артилерийски полк, а по-късно на Трети видински тежък артилерийски полк, под което наименование участва в Първата световна (1915 – 1918).

Първа световна война (1915 – 1918)

Полкът взема участие във войната под командването на полковник Павел Павлов.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[1]

Числен състав	Добитък	Обоз	Въоръжение
Офицери: 36 Чиновници: 3 Подофицери и войници: 1989	Коне: 266 Волове: 1878	Обикновени коли: 771	Пушки и карабини: 35 Оръдия: 32

В началото на войната полкът е в състава на 6^-а пехотна бдинска дивизия.

След края на войната, във връзка с клаузите на Ньойския мирен договор от декември 1920 г. полкът се преформира като Видински укрепен пункт, взема участие в Септемврийското въстание през 1923 г., като действа в района на Ломската околия. През февруари 1928 г. е реорганизран в полк съставен от 4 батареи, но до 1935 г. носи явното наименование укрепен пункт.^[2]

Втора световна война (1941 – 1945)

В периода (1941 – 1944) полкът е на Прикриващия фронт и е разположен в района на с. Кирилово. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната под командването на подполковник Слави Кацаров, като влиза в 4^-та армия, състои се от 4 отделения и води военни действия в района на Велес. През ноември 1944 се завръща и е демобилизиран, като 4^-тото му отделение взема участие във втората фаза на войната в състава на 1^-ви български армейски артилерийски полк (1^-ва армия).^[3]

Когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира допълваща батарея.

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Шуменска крепостна батарея (1890 – 30 април 1891)
• Видински крепостен батальон (30 април 1891 – 1915)
• Видински крепостен артилерийски полк (1915 – 21 септември 1915)
• Трети видински тежък артилерийски полк (21 септември 1915 – декември 1920)
• Видински укрепен пункт (декември 1920 – февруари 1928)
• Четвърти армейски артилерийски полк (февруари 1928 – 1945)

Командири

• Полковник Велико Кърджиев
• Подполковник Павел Павлов (от януари 1915 г.)
• Подполковник Владимир Филипов (3 ТАП)
• Подполковник (полк. от 06.05.1940) Драгия Дрехаров (1936 – 1940)
• Подполковник Константин Чешмеджиев (1941 – 1944?)
• Полковник Бончо Бончев (14 септември 1944 – 5 октомври 1944)
• Подполковник Слави Кацаров (от 5 октомври 1944 – 1946?)

Бележки

1. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
2. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 200 (Цит: ЦВА, ф. 142, а.е. 456)
3. Ташев, стр. 370 – 371 (Цит: ЦВА, ф. 142, а.е. 456)

Източници

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1

• Портал „Военна история на България“