Боян Урумов

Боян Урумов
български генерал
Звание	Генерал-лейтенант
Години на служба	1911 – 1947
Служи на	България
Битки/войни	Първа световна война Втора световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	30 март 1892 г. Кюстендил, България
Дата и място на смърт	28 юни 1960 г. (68 г.) София, България

Боян Георгиев Урумов е български офицер (генерал-майор).

Биография

Роден е на 30 март 1892 г. в Кюстендил. Завършва Военното училище в София (1911) и Военната академия (1930).

Военна служба

Служи в Осемнадесети артилерийски полк, Двадесет и трети пехотен шипченски полк, адютант на Артилерийската инспекция.

През 1928 г. е назначен за командир на отделение в Четвърти артилерийски полк, 1930 – 32 учи във Военната академия. След завършването и е командир на отделение в Четвърти армейски артилерийски полк. Последователно е инспектор на класовете във Военното училище (1933), в Щаба на армията (1933), началник на отделение в Щаба на армията (1934), началник на ШЗО (1934), началник на Учебния отдел в Щаба на армията (1935). През 1934 г. става член на Военния съюз. На 18 октомври 1935 г. е уволнен от армията, заедно с други висши офицери, заподозрени в участие в опита за преврат.^[1]

На 17 септември 1944 г. е назначен за командир на Четвърта българска армия, която през октомври 1944 г. заедно със съветските войски настъпва по направление Царево село и Кочани.

На 30 октомври 1944 г. е заменен от генерал Асен Сираков и е назначен за командир на Седма българска армия. От 1945 г. е началник на отдел „Доставки и поддръжка“. През периода 1951 – 53 г. е сътрудник на военноисторическия отдел на Генералния щаб. Достига до чин генерал-лейтенант^[2].

Военни звания

• Подпоручик (22 септември 1911)
• Поручик (1 ноември 1913)
• Капитан (30 май 1917)
• Майор (15 март 1923)
• Подполковник (1 април 1927)
• Полковник (6 май 1933)
• Генерал-майор (3 октомври 1938)
• Генерал-лейтенант (неизв.)

Външни препратки

• Биография

Бележки

1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 402.
2. Караиванов, Ненчо Христов. 100 години химически войски в България. Еър Груп 2000, 2018. ISBN 978-954-752-181-0. с. 258. (на български)

• Портал „Военна история на България“