Кумановци
Възпоменателна картичка на Кумановското благотворително братство с портрети на загиналите в Кумановско дейци на ВМОРО и ВМРО Коста Нунков († 1905), Боби Стойчев († 1906), Мите Кокошински († 1911) и Добре Витев († 1931) Кума̀новци (единствено число кумановец/кумановка , на албански : kumanovarë , единствено число kumanovar ) са жителите на град Куманово , Северна Македония .
На 17 ноември 2009 година за петима най кумановци на XX век са обявени писателят Васил Ильоски , композиторът Трайко Прокопиев , инженерът руснак Владимир Антонов , комунистическият партизанин Християн Тодоровски и дългогодишният кмет на града Салтир Путински . За личност на XIX век е обявен иконом поп Димитър Младенов , водач на Кумановската сръбска община , активен деец на ранната сръбска пропаганда в Македония .[ 1]
През средата на XIX век голяма част от гражданите на Куманово участват в българското възраждане. Изтъкнати дейци на черковното дело в града са Гьоро Борозан , Зафир Тасев и Михаил Байловски .
А — Б — В — Г — Д —
Е — Ж — З — И — Й —
К — Л — М — Н — О —
П — Р — С — Т — У —
Ф — Х — Ц — Ч — Ш —
Щ — Ю — Я
Александър Митевски (р. 1934), северномакедонски поетАнгел Голомехов (1874 – ?), български революционер от ВМОРО и просветен деец[ 2] Андрей Андреев (р. 1942) български диригентАнтоние Филиповски (1920 – 1944), югославски партизанинКръстьо Българията [ 3] [ 4] Атанас Кралев , български революционер от ВМОРОАце Русевски (р. 1956), югославски боксьор, олимпийски медалист
Батко Георгия (? – 70-те години на XIX век), български търговец, символ на КумановоБожил Димитров , български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан КараджаБоро Петрушевски (1920 – 1943), югославски партизанин, народен герой на ЮгославияБлагое Стефков (1905 – 1965), югославски партизанин[ 5] Борис Чушкаров (1916 – 1982), югославски партизанинБоро Менков (1919 – 1941), югославски партизанин, народен герой на ЮгославияБоро Божиновски (1917 – 1942), югославски партизанин
Александър Георгиев [ 6] [ 7] [ 8] [ 9] Георги Шуманов , български свещеник, архиерейски наместник в МакедонияГоран Стойкович (1972 – 2015), политик от Северна МакедонияГьоро Борозан (1835 – 1874), български възрожденец
Йосиф (Йоско) Иванов
Кочо Попов (1908 – 1972), български и югославски комунистКиро Нацев (1918 – 1942), югославски партизанин, народен герой на ЮгославияКиро Бурназовски (1907 – 1941), югославски партизанин
Магдалена Антова (1920 – 1941), югославска партизанкаМанаси Кършутски (1885 – ?), български юрист и общественикбългарска народна пенсия , която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[ 14] Димитър Ничев [ 15] Михаил Чаков [ 16] [ 17] [ 18] Дамян Мартинов [ 19] Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[ 20] Методи Антов (1924 – 1996), югославски партизанин и политикМетодия Петровски (1938 – 2008), югославски политикМетодия Стоянов , български революционер от ВМОРОМиле Денков Думановски (1866 – след 1943), български учител и революционерМихаил Байловски (1840 – 1925), български общественикМихаил Шуманов (1875 – ?), български революционер
[ 21] Наце Кралев (1919 – 1941), югославски партизанин
Перо Георгиев (1918 – 1941), югославски партизанин, народен герой на Югославия[ 4] Петър Попарсов (р.1969), политик от Северна Македония, депутат от ВМРО-ДПМНЕ Псалтир Попантов (? – 1905), български просветен деец и революционер
Салтир Путински , югославски партизанин и кмет на КумановоСаня Атанасовска (р. 1985), северномакедонска журналистка и поетесаСветослав Машаров (1893 – ?), български военен деецПетър Апостолов и на Тръпко Стоименов [ 22] Симеон Гелевски (р. 1942), юрист от Северна МакедонияСлавко Димевски (1920 – 1994), свещеник, историк и сценарист от Северна Македония[ 23] Филип Тотю в 1876 г.[ 24] [ 25] Стефан Димитров (1843 – 1908), български политикПетър Апостолов [ 26] Цено Куртев [ 27] Столе Димитриевски (р. 1993), футболист от Северна Македония
Фахри Кая (р. 1930), турски поет и писател от Северна Македония[ 30] Филип Петровски (р. 1972), политик от Северна Македония
[ 33] [ 34] [ 35] [ 36] [ 37] [ 36] [ 36] [ 36] [ 33] [ 38] [ 33] [ 39]
[ 40] Спиро Дильов , четата на Тодор Александров [ 41] За храброст “ ІV степен[ 42] [ 43] [ 44] За храброст “ ІV степен[ 45] Теодос Анев , Сборна партизанска рота на МОО , 14 воденска дружина[ 46] Дончо Златков , 14 воденска дружина[ 47] [ 47]
А — Б — В — Г — Д —
Е — Ж — З — И — Й —
К — Л — М — Н — О —
П — Р — С — Т — У —
Ф — Х — Ц — Ч — Ш —
Щ — Ю — Я
Ананий Попанастасов (1871 – 1941), български духовник и революционер[ 48] [ 48]
[ 49]
[ 50] Димитър Узунов (1842 – 1887), български просветен деец
[ 52]
Тоде Илич (1943 – 2014), югославски политик и кмет на Куманово
[ 53]
Андон Дамянов , български свещеник и деец на българското възраждане[ 17] Владимир Антонов (1882 – 1946), руско-югославски инженер[ 54]
↑ Масевски, Димитар. Се вградија во кумановската вечност - пет нај кумановци на 20 век // KumanovoNews. Посетен на 2 януари 2018. ↑ Маркова, Зина . Четата от 1868 година : По случай 150-годишнината от рождението на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. София, Издателство на Българската академия на науките, 1990. с. 160.↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков . София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.3 ↑ Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3 . с. 332. (на македонска литературна норма) ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.13 ↑ Николов, Борис Й . ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 86.↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 67.↑ Маркова, Зина . Четата от 1868 година : По случай 150-годишнината от рождението на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. София, Издателство на Българската академия на науките, 1990. с. 162.↑ Српски биографски речник, том 3, с. 15. , архив на оригинала от 7 май 2012, https://web.archive.org/web/20120507104324/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom03.pdf , посетен на 14 септември 2011 ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I . Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 509. ↑ Михайловъ, Иванъ . Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 710.↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г . Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718 . с. 316. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47 ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51 ↑ а б Македония в образи — La Macedoine illustree . София, Придворна печатница АД - София, 1919. с. 124.↑ Јужна Стара Србија : историјска, етнографска и политичка истраживања. Књ. 1, Кумановска област // претражива.срб. Посетен на 17 ноември 2024 г.↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41 ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 105.↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 101.↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.1, 41 ↑ Елдъров, Светлозар. Паметни бележки на българския патриарх Кирил за срещите и разговорите си с протойерей д-р Славко Димевски през 1964 година. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2016, стр. 115 – 134.
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 30.↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 44
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.1 ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.25 ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31 ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50 ↑ Маркова, Зина . Четата от 1868 година : По случай 150-годишнината от рождението на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. София, Издателство на Българската академия на науките, 1990. с. 177.↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.19 ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.30 ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0 . с. 62. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.↑ а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0 . с. 73. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0 . с. 129. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 15.↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 24.↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 216.↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 53.↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 519.↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 17, 19.↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 44.↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 76.↑ а б ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 126
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 107, л. 216
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 1
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 164
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 77, л. 15
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 389, л. 78
↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 73.
