Кръстьо Българията е роден през 1874 година във Враца, тогава в Османската империя. Няма възможност да се образова и постъпва в българската армия. Напуска армията през 1895 година, за да се включи в Четническата акция на Македонския комитет и участва в сраженията в Мелнишко. След въстанието продължава да работи за Върховния комитет и да поддържа връзки в революционните среди. В 1899 година е произведен във фелдфебел. Изпратен е от Гоце Делчев за военен инструктори в Македония и известно време е в четата на Михаил Апостолов Попето, а след това от 1900 до края на 1902 година е Тиквешки войвода на ВМОРО. За кратко от януари до август 1901 година секретар на четата на Кръстьо Българията е Григор Тотев.
Чета на Кръсте Българията, началник на ІІ въстанически район – Чокенско от VII РМО окръг, 9 август 1903 г.
Кръстьо Българията е делегат като околийски войвода на Малкотърновския революционен район на конгреса на Петрова нива.[6] По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода в Чокенския район с подвойвода Петър Чолаков. През нощта на 9 август четата му от 40 души напада турското село Хаджиталашман, което е само на 20 километра от Одрин, в което има 150 кавалеристи. Четниците нападат селото от три страни и атакуват с бомби пощата и казармата. В паниката голяма част от населението, стражарите и кавалерийският гарнизон бягат в Одрин. Акцията е отразена в европейския печат.[7]
Кръстьо Българията участва в Балканската война и после в Междусъюзническата война като войвода на чета № 16, а по-късно във II рота на VI охридска и III рота на XI сярска дружина на Македоно-одринското опълчение.[12] На 18 май 1913 година е произведен в чин подпоручик. Скоро след това заболява от холера и умира в района на Черната скала по време на Междусъюзническата война.[13][14]
Кръстьо Българията е запомнен като войвода, който на няколко пъти особено жестоко пребива[15] или убива[6] невинни дейци на организацията. За това е упрекван и лично от Георги Кондолов. Георги Василев пише за него:
„
Мнозина го укоряваха, че бил строг, дори жесток. Той е счупил немалко ребра, но в скоро време обаче Малкотърновският район се изпълни с дисциплинирани смъртни дружини, готови на саможертва.
Кръстю Българията не прощаваше и винаги наказваше и най-малкото закъснение. За него авторитетът на Организацията бе всичко. Така той респектираше всички, в неговия район всеки заемаше своето място.
“
На името на Кръстьо Българията има кръстена улица в град Враца.
Галерия
Кръстьо Българията е шести на първия ред; първи на първия ред е Христо Силянов, седми е Васил Пасков, а осми – Христо Караманджуков.
Четата на Кръстьо Българията преди нападението на с. Хаджи Талишман, Одринско. 1903 г.
Чета на Кръстьо Българията.
Четата на Кръстьо Българията.
Обединената чета на Кръстьо Българията и Пеньо Шиваров.
Кочанската чета на Кръстьо Българията
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Кръстю Българията (33-ти в третата колона).
Източници
Електронна енциклопедия „История на България“, ИК Труд, Сирма, 2003
Енциклопедия „България“, том 3, Издателство на БАН, София, 1982.
Бележки
↑Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 32, 57.
↑Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 80.
