В хидрографско отношение Тиквеш е средно богат на водни ресурси. През него протичат реките Речка река, Дошница, Бошава и Черна (Църна), на която е изградено Тиквешкото езеро, един от най-големите язовири в Северна Македония.
Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 500 mm. Тиквешкото езеро оказва промяна върху микроклимата на региона.
История
Тиквешията има богата и древна история. В областта са локализирани множество археологически обекти, датиращи от неолита, античността и средновековието. Богдан Филов, посетил този край през 1916 година, изказва предположение, че в миналото на левия бряг на Ресавска река, близко до брега на Черна е съществувал значителен град. Според него селяните наричали това място Тиквеш, което е било и името на този град.
„
Оттам сигурно е получила името си и цялата околност около Кавадарци, която се казва също Тиквеш, без това име да отговаря на някой от сегашните градове.[1]
“
Днес това място е потопено под Тиквешкото езеро, като само най-високата му част се издига над нивото на водата. Местните наричат този остров Градот или Град Тиквеш. В същата местност през 50-те и 60-те години на миналия век при археологически разкопки е проучена елинистична и средновековна крепост, която е играла ролята на укрепено ядро на споменатия град.[2]
В годините на Османското владичество областта Тиквеш е отделна административна единица. Първоначално е нахия в рамките на Струмишка каза, а от XVII век е самостоятелна каза в състава на Кюстендилския санджак. В средата на XVII век през Тиквеш минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише следното за казата:
„
...има всичко 70 оживени села. Това са села с лозя и градини, цялата рая на които са българи.[3]
“
В 1839 година немският пътешественик и учен Аугуст Гризебах посещава Тиквеш и по-късно пише:
„
Аз чух да уверяват, че най-добре албански се говори в Елбасан, а български най-чисто се приказва в македонската околия Тиквеш, която лежи на пътя Скопие за Солун[4].
Тиквеш - град и епархия в Македония... Градът и епархията са населени с българи и са под ведомството на световелешкия митрополит.[5]
“
В края на XIX век Васил Кънчов минава през Тиквеш и пише:
„
Селата в Тиквеш са много плодородни. Афион, жито, вино. Около Вардара – памук, сусам и анасон. Обаче населението е сиромашко. Чифликчийството тук е силно. Ангарията е още в употребление. Голямо зло са селските поляци. Има много чести случаи с потурчвания на жени. Ражда се и наут.
Населението е от бъл[гарско] потекло и езикът им също е български.
Целият Тиквеш е екзархийски. [Патриаршията] има само една фамилия Илия Христов, четвероженец във Ватоша. Той заседава в Мезлича и държи Положкия манастир. Има само една гръцка фамилия.
Както гражданите, тъй и селяните и селските попове имат покровители от местните бегове. Най-богат е Махмуд бег. Даже за женитба и за опявания се взима съгласието на покровителя.
В Тиквеш има две рудници. Едната е в Рожден на бр[атя] Алатини, а другата сега се открива в с. Мързено Ораовец, по левия бряг на Църна...
Сръбската пропаганда тука сериозно е работила, досега без успех. Търговията с вино, която ставала със Сърбия, улесняваше агитацията.[6]
През лятото на 1913 година в областта избухва Тиквешкото въстание, което е първият масов въоръжен протест на македонските българи срещу новия сръбски режим във Вардарска Македония. По време на въстанието са освободени Неготино, Кавадарци и Ваташа.