Бегнище

Бегнище Бегниште
— село —
Стенопис от „Свети Лазар“
Бегнище 41.3675, 21.9975
Страна	Северна Македония
Регион	Вардарски
Община	Кавадарци
Географска област	Тиквеш
Надм. височина	518 m
Население	369 души (2002)
Пощенски код	1430
МПС код	VE
Бегнище в Общомедия

Бегнище, още Бегнища или Бегница (на македонска литературна норма: Бегниште), е село в Северна Македония, в Община Кавадарци с население от 369 души.

История

Етимология

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним *Бѣгоуништи < -itji от личното име *Бѣгоунъ, от което са и селищните имена Бегуновци в Брезнишко и Бегунце в Косово.^[1] Бегнища се обяснява с редукция и изчезване на неудареното -у-.^[2]

Според Йордан Заимов името произхожда от личното име *Běgno, образувано със суфикс (-ъ)no.^[3] Според Дуриданов това е малко вероятно,^[1] тъй като то което няма успоредици в другите славянски езици.^[2]

Средновековие

Край селото е частично запазена средновековната скална църква „Свети Лазар“, ценен архитектурен паметник със съхранени стенописи от XIV век.^[4]

В Османската империя

В XIX век Бегнище е българско село в Тиквешка каза на Османската империя. Основна забележителност на селото е църквата „Света Богородица“, изградена и изписана в 1881 година от братята Вангел, Никола и Коста Анастасови от Крушево. Църквата е голяма трикорабна базилика с два реда колони.^[5]

През 30-те години на XIX век коджабашия в Бегнища е Тренчо, а свещеник - поп Цветко. И двамата, заедно с местния терзия Бошко са спомоществуватели на „Служение еврейско и все злотворение нихно...“, преведено „во простий и краткий язик болгарский“ от Натанаил Охридски и отпечатано в Солун в 1839 година.^[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бегнища има 860 жители българи християни.^[7] Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бегнища (Begnichta) има 1360 българи екзархисти.^[8]

По данни на българското военно разузнаване в 1908 година:

„

Беглища [е] християнско село (до 150 къщи), което е най-фанатично и дава най-голям отпор на турците. Преди няколко години жителите му изгорили находящия се тук жандармерийски пост. Сега в селото стоят 6 жандарми и 25 - 3 войници. Селото е свободно и богато.[9]

“

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Бегнище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[10] По време на войната в селото влизат сръбски части. Според доклад на Глигор Варналиев, главен български учител в Кавадарци, през януари 1913 година сръбски четници от Черна ръка провеждат обезоръжителна акция, при която жестоко са малтретирани кмета Христо Спанджов, свещеника Илия Григоров и други трима българи. Търсен е българският учител Коста Димитров, за да бъде убит, защото ходил във Велес да доведе българската войска.^[11]

В Сърбия и Югославия

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. През 1919 година сърбоманският войвода Йован Бабунски отвлича и убива общинския кмет в Бегнище Иван Даскалов.^[12]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Беглища (Beglišta) като българско християнско село.^[13]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Тома П. Лозанов от Велес е български кмет на Бегнище от 1 ноември 1941 година до 3 септември 1942 година. След това кметове са Иван Ганчев Коев от Мекиш (20 октомври 1942 - 10 септември 1943), Тодор Ценов Вълчев от Горна Митрополия (30 септември 1943 - 18 декември 1943) и Благой М. Божилов от Велес (11 януари 1944 - 21 юли 1944).^[14]

В Северна Македония

Според преброяването от 2002 година селото има 368 жители, самоопределили се както следва:^[15]

Националност	Всичко
македонци	367
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	1
бошняци	0
други	0

Личности

Родени в Бегнище

• Алекса Иванов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[16]
• Атанас Консулов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето^[17]
• Димче Кичевски (1950 - 2015), каратист и треньор от Република Македония
• Пано Петров Камчев, български революционер от ВМОРО^[18]
• Петър Григоров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 5 одринска дружина^[19]
• Петър Тевов (Кевов), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина^[20]
• Томе Спанджов, български революционер от ВМОРО, загинал по време на заточението си в Мала Азия^[21]
• Яни Димитров (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина^[22]

Починали в Бегнище

• Александър Иванов Дрожев (Дражев), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война^[23]

Бележки

1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 172.
2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 173.
3. Zаimov, J. Die bulgarischen Ortsnamen auf -išt- aus -itj- und ihre Bedeutung für die Siedlungeschichte der Bulgaren in den Balkanländern // Linquistique balkanique IX (2). 1965. S. 23. (на немски)
4. Црква Св.Лазар с.Бегниште (пештерна црква)
5. Маренска парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
6. Служение еврейско и все злотворение нихно со показание от Свещено и Божествено писание ветхо и новое. И се положи на край от Талмуда еврейскаго, що е писал Павел Медински, що имат повеке хули противни пред Бога противни и пред ангели Божии. Се пиша по мол­давски язик от Неофита монаха, що беше равиннн еврей­ски и после по святое крещение се чини учител христи­анский. Второ па се изписа на греческий язик, трето па сега от греческий язик се прензносн и се пре­писа во простий и краткий язик болгарский к раз­умению простому народу, в Типографии Солунской при хаджи папа Теодосий архимандрита Синатскаго в лето аωлд [1839] (без номерация на страници).
7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
9. Материали за военно-географическия обзор на Македония, II Тиквешки район, Печатница „Военен журнал“, София, 1908, стр. 18.
10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
11. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 32.
12. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 61, 670.
13. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
14. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
15. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 17 юни 2009 
16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 272.
17. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7
18. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.
19. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 185.
20. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 699.
21. ПО ПРВИОТ КОМИТЕТ НА ВМРО ВО СОЛУН, ВТОРИОТ БИЛ ФОРМИРАН ВО KАВАДАРЦИ Архив на оригинала от 2013-10-29 в Wayback Machine., www.dnevnik.mk/, посетен на 24 октомври 2013 г.
22. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 231.
23. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 20; а.е. 527, л. 2