Куманичево (община Кавадарци)

Вижте пояснителната страница за други значения на Куманичево.

---

Тази статия е за селото в Тиквеш. За селото в Костурско, Гърция вижте Куманичево (дем Костур). За селото в Драмско, Гърция вижте Куманич.

---

Куманичево Куманичево
— село —
Куманичево 41.2836, 21.9947
Страна	Северна Македония
Регион	Вардарски
Община	Кавадарци
Географска област	Мариово
Надм. височина	908 m
Население	7 души (2002)
Пощенски код	1437
МПС код	VE
Куманичево в Общомедия

Куманичево (на македонска литературна норма: Куманичево) е село в Северна Македония, в община Кавадарци.

География

Селото е разположено в източната част на областта Мариово, югозападно от общинския център Кавадарци, типично планинско село.

История

Доклад от Българското консулство в Солун до външния министър Рачо Петров, с което се уведомява за обиски за търсене на оръжие в Куманичево и други тиквешки села, 23 август 1906 г.

Селото се споменава с днешното си име Куманичево в грамота на Иван и Константин Драгаш, датирана около 1378 година.^[1]

Селската църква „Свети Димитър“ е вероятно от XIX век.^[2]

В XIX век Куманичево е чисто българско село в Рожденска нахия (Морихово) на Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 350 жители, всички българи християни.^[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Команичево (Komanitchevo) има 320 българи екзархисти и работи българско училище.^[4]

По време на Балканската война в 1912 година един човек от Куманичево се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[5]

Бележки

1. Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.514.
2. Ваташка парохија - цркви и манастири // Повардарска епархија, 28 ноември 2007 г. Посетен на 15 февруари 2014 г.
3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104 – 105. (на френски)
5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 856.