Куманич

Тази статия е за селото в Драмско. За селото в Костурско, Гърция вижте Куманичево (дем Костур). За селото в Тиквеш, Република Македония вижте Куманичево (община Кавадарци).

---

Куманич Δασωτό
— село —
Църквата „Успение Богородично“
Куманич 41.346944, 23.801111 Куманич Куманич
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Неврокоп
Географска област	Елеска котловина
Надм. височина	630 m
Население	132 души (2021 г.)

Куманѝч или Команѝч (на гръцки: Δασωτό, Дасото, катаревуса: Δασωτόν, Дасотон, до 1927 година Κουμανίτσα, Куманица^[1]) е село в Република Гърция, дем Неврокоп, област Източна Македония и Тракия.

География

Селото е разположено на 7 километра западно от демовия център Зърнево (Като Неврокопи), на 630 m надморска височина в южното подножие на планината Стъргач.^[2]

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името на селото се е развило от *Куманьци или *Куманьць и е от личното име Куман. Формата Куманич е повлияна от турския изговор, който обаче може да насочва и към начално *Куманица, което е често при българската топонимия.^[3]

В Османската империя

През ΧΙΧ век Куманич е чисто българско село, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. Куманич е единственото чифлигарско селище в Мървашко, собственост на неврокопски бей.^[4] До средата на XIX век жителите на Куманич промиват магнетитов пясък в Черна гора, а от Стъргач добиват огнеупорни плочи и камъни за пехците. Част от куманичени се занимават с дръндарство, като местните майстори заедно с либяховци стигат на юг чак до Солун.^[4]

Гробищната църква „Свети Николай“ е от 1831 година,^[5] а енорийската „Успение Богородично“ – от 1870 година.^[6]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Команич (Komanitch) е посочено като село с 84 домакинства с 280 жители българи.^[7]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Куманич като чифлик с 54 български къщи.^[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 750 души, всички българи християни.^[9] Според гръцката статистика, през 1913 година в Куманич (Κουμανίτς) живеят 820 души.^[10]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Куманич има 1040 българи екзархисти и 6 цигани. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 27 ученици.^[11]

В Гърция

Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война от части на българската армия. След Междусъюзническата война от 1913 година Куманич попада в пределете на Гърция. Населението му се изселва в България през зимата на 1919 година (настанено в Неврокопско, Пазарджик и други места) и на негово място са настанени гърци бежанци.^[4] Според Тодор Симовски след Първата световна война около половината население на селото се изселва в България. След Търлиския инцидент в 1924 година, 479 души официално се изселват в България. На тяхно място са заселени 102 гръцки бежански семейства с 384 души. В селото остават 120 местни жители.^[12]

Към 1928 година Куманич е смесено местно-бежанско село със 102 семейства и 384 души бежанци.^[13]

По време на Гражданската война в Гърция (1946 – 1949) жителите на селото са изселени във вътрешността на страната и след края на войната, част от тях не се връщат.^[12]

Населението произвежда тютюн, жито, картофи и други селскостопански продукти, като се занимава частично и със скотовъдство.^[12]

Прекръстени с официален указ местности в община Куманич на 13 януари 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Василка	Βασίλκα	Василики	Βασιλική[14]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	820[12]	466[12]	505[12]	843[12]	595[12]	687[12]	437[12]	275[12]	271[12]	224	235	132

Личности

Родени в Куманич

• Ангел Апостолов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, земеделец, надничар, основно обарзование, четата на Стоян Филипов, 2 рота на 14 воденска дружина^[15]
• Ангел войвода, български хайдутин и революционер^[16]
• Атанас Ангелов, македоно-одрински опълченец, 40 (43)-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Стоян Филипов, 2 рота на 14 воденска дружина^[17]
• Ангел Петров Ангелов, народен музикант-кларинетист, роден на 7 ноември 1917, преселил се със семейството си в Хухла през 1923 година, живял до 8 ноември 1992 година в Ивайловград
• Васил Кръстев Топузов (1873 – след 1943), македоно-одрински опълченец, служи в Нестроевата рота на 14-а воденска дружина;^[18] на 5 март 1943 година като жител на Неврокоп^[18] подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България^[18]
• Георги Трендафилов, български опълченец, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.^[19]
• Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[20]
• Иван Апостолов (1847 – 1926), български хайдутин и революционер
• Иван Даскала, български революционер, четник при Филип Цветанов
• Константин Ангелов, македоно-одрински опълченец, 34 (35)-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Стоян Филипов, 1 рота на 14 воденска дружина^[21]
• Коста Амижев (Амижов), македоно-одрински опълченец, 40-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Стоян Филипов^[22]
• Петър Ангелов, македоно-одрински опълченец, 31 (32)-годишен, земеделец, основно образование, четата на Стоян Филипов, Нестроеа рота на 14 воденска дружина^[23]

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 174. (на македонска литературна норма)
3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 146.
4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 13.
5. Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 14 ноември 2014.
6. Βυζαντινά Μνημεία // Δήμος Νευροκοπίου. Посетен на 14 ноември 2014. (на гръцки)
7. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126 – 127.
8. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234 – 235. (на руски)
9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
10. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 112-113. (на френски)
12. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 175. (на македонска литературна норма)
13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
14. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 19. (на гръцки)
15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.
16. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 482.
17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
18. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 337.
19. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
20. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 27.
21. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 29.
22. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
23. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.