Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника

„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“
„Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique“
корица
Автор	„Курие д'Ориан“
Първо издание	1878 г. Османска империя
Издателство	„Курие д'Ориан“
Оригинален език	френски
Жанр	статистика на населението
„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в Общомедия

„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (на френски: Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура.^[1]

Описание

Книгата представлява статистика на населението на трите вилаета според регистъра на данъка бедел-и аскерие от 1873 година. Изработена е от Методий Кусев, Георги Груев и техни помощници. Статистиката, известна като „екзархийската статистика“, е представена на Цариградската конференция (23 декември 1876 - 20 януари 1877 г.) и се използва и при определяне на границите на България в Санстефанския прелиминарен мирен договор (1877 г.).^[2]

Книгата излиза като реакция на труда на Александър Синве "Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique" (Гърците в Османската империя. Статистическо и етнографско проучване),^[3] в който има големи неточности и фалшификации, целящи да се увеличи броят на гърците в империята.

В книгата за първи път се дават подробни сведения за населението в трите вилаета по селища и по етническа принадлежност.

В 1995 година книгата е издадена на български език от Македонския научен институт под името „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ с паралелен оригинален текст на френски и добавен предговор на български, английски и руски.^[4] В изданието от 1995 година са включени две от трите приложения в оригиналната книга – полемиката със Синве и описанието на Пловдивска епархия. Третото – изложението за Македония в древността, не е включено.^[5]

Обхванати селища

Вилает Адрианопол Санджак Адрианопол Каза Адрианопол Нахия Юскюдар Нахия Ада Нахия Чоке Нахия Монастир Град Адрианопол Каза Кърклисе Каза Чирмен Каза Баба ески Каза Бунар хисар Каза Хафса Каза Къзъл агач (Хатунели) Каза Узун кюпрю (Ергене) Каза Мустафа паша Каза Демотика Санджак Текирдаг (Родосто) Каза Виза Каза Малгара Санджак Галиполи Каза Фереджик Каза Гюмюрджина

Вилает Монастир (Битоля) Санджак Монастир (Битоля) Каза Прилеп Каза Лерин (Флорина) Каза Ресен-Преспа Каза Кичово (Кърчово) Каза Джумали Каза Охрид Каза Битоля[6] Санджак Горица (Корча) Каза Кастория (Костур)

Вилает Салоника Санджак Серес Каза Серес Каза Неврокоп Каза Демир Хисар Каза Мелник Каза Зъхна Каза Петрич Санджак Салоника Каза Салоника Каза Водина Каза Аврет Хисар Каза Дебре[7] Каза Кюпрюлю (Велес) Каза Струмица Каза Дорян

Бележки

1. Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique. Constantinople, Extrait du Courrier d'Orient, 1878. (на френски)
2. Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 226.
3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. (на френски)
4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3.
5. Петров, Петър. Македония – от романтиката до суровата действителност (Спомени), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 1, с. 80.
6. Данни единствено за града и три числа за 156 български, 21 турски и 3 влашки села вкупом.
7. Добавена погрешно, тъй като е част от Косовския вилает.