Гущерак

Гущерак Χάρακας
Гущерак 41.440474, 23.943415 Гущерак Гущерак
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Неврокоп
Географска област	Чеч

Гу̀щера̀к или Гу̀щерѐк (на гръцки: Χάρακας, Харакас, до 1927 година Γκιουστερέκ, Гюстерек или Γιουζδερέκ, Гюздерек^[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

География

Гущерек се намира на южните склонове на Бесленския рид. Съседните му села са Махаледжик, Белотинци, Бутим, Блатчен, Дебрен, Ракищен, Беслен и Теплен. Селото се намира почти на самата граница с България.

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името на селото Гущерак е производно от гущер с наставка -ак.^[4]

В Османската империя

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Кущерак е вписано както следва - немюсюлмани: 13 домакинства, неженени - 1, вдовици - 1.^[5] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Гущерак са регистрирани немюсюлмани: 9, неженени - 4, вдовици - 1.^[6] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Гущерак с немюсюлмани: 9 домакинства, неженени - 4, вдовици - 1.^[7] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Гущерек както следва: немюсюлмани - 10 семейства, 10 неженени, 1 бащина и 3 вдовици.^[8]

В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Гущерак е посочено като село, в което живеят 31 немюсюлмански семейства.^[9] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Гущерек са зачислени 16 мюсюлмански домакинства.^[10]

В XIX век Гущерек е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Гущерек (Gouschtérek) е посочено като село с 38 домакинства и 120 жители помаци.^[11] Според Стефан Веркович към края на XIX век Гущерек (Гуштерек) има помашко мъжко население 125 души, което живее в 38 къщи.^[12] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Гущерек (Гущерякъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 200 българи-мохамедани^[13] в 25 къщи. Кънчов също така посочва, че в селото има и 20 турски къщи, а жителите на селото изваждат воденични камъни, които са наречени „тепленски“.^[14]

В Гърция

Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война от части на българската армия. След Междусъюзническата война от 1913 година Гущерак попада в пределете на Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Гущерек (Γκουστερέκ) живеят 280 души^[15] (според Тодор Симовски 378 души), а през 1920 година 329 души.^[16]

През 1923 година жителите на селото са изселени в Турция по силата на Лозанския договор. През 1928 година в Гущерек са заселени 15 гръцки семейства с 50 души - бежанци от Турция^[3] ири според други данни двадесетина семейства с 58 души.^[16] През 1927 година името на селото е сменено от Гюстерек (Γκιουστερέκ) на Харакас (Χάρακας).^[2] Поради лошите условия за живот, колонистите се изселват и селото е заличено.^[16]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	378[16]	329[16]	58[16]

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
3. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 106.
5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 57.
6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 69.
7. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 131.
8. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 634-635.
9. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
10. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 230-231.
11. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
12. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
13. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
14. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 272.
15. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009. (на гръцки)
16. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 160. (на македонска литературна норма)