Бутим

Бутим
Κριθαράς
Гърция
41.4031° с. ш. 24.0047° и. д.
Бутим
Източна Македония и Тракия
41.4031° с. ш. 24.0047° и. д.
Бутим
Драмско
41.4031° с. ш. 24.0047° и. д.
Бутим
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемНеврокоп

Бу̀тим (на гръцки: Κριθαράς, Критарас, до 1927 година Μπούτιμ, Бутим[1]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

География

Селото е разположено на изхода на дълбокия Бутимски дол на северозапад от Драма, на 4 km западно от Блатчен (Ахладия).[2]

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името е стар славянски модел от корен в глагола бу̀там, бу̀тим, маслобойно каче, и наставка -им. Сравними са местните имена Кричим, Видим, Пордим, Вардим, Обидим, Цалим (Голем, Малки). Възможна е и декомпозиция от бутинѝш, място обрасло с бурени и субституция на н от м. Жителското име е бу̀тимля̀нин, бу̀тимля̀нка, бу̀тимля̀не или бу̀тимлѝя, бу̀тимлѝйка, бу̀тимилѝи.[3]

В Османската империя

В XV век в Бутим са отбелязани поименно 34 глави на домакинства.[4] Селото е споменато като християнско.[5] В XIX век Бутим е българско село в Неврокопска каза на Османската империя.

В XIX век Бутим е българско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Будим (Boudime) е посочено като село с 65 домакинства и 230 жители-българи.[6]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Бутим като село с 65 български къщи.[7]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Бутим, на СЗ от Черешово 1 час. Същата почва и същият поминък. Местоположение още по-каменисто и стръмно. Църква, в която четат български, българско училище с 15 ученика. Къщи 70, българе.[8] “

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бутим (Бутимъ) живеят 400 българи християни.[9]

Населението се занимава предимно със земеделие и скотовъдство, но край селото има и няколко варници. Бутимци често ходят на гурбет.[5] В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година селото е определено като „чисто българско“.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година 30 души от Бутим са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция и цялото му население се изселва в България. Според гръцката статистика, през 1913 година в Бутим (Μπούτιμ) живеят 329 души.[12]

В 1925 година, след Търлиския инцидент,[2] цялото население на селото се изселва в България - официално 195 жители.[2] Тогава селото има 96 къщи и 550 жители само българи. Най-много бежанци от Бутим живеят в Гулянци и Шияково в Никополско и в Сингартия и Гърмен, Неврокопско.[5]

В селото са настанени десет семейства гръцки бежанци от Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Бутим (Μπούτιμ) на Критарас (Κριθαράς),[13] което в превод значи „ечемик“. Към 1928 година броят на гръцките бежански семейства в Бутим е 10, а жителите на селото са 26 на брой.[14] Селото е обезлюдено преди Втората световна война.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 329[2] 198[2] 26[2]

Личности

Родени в Бутим
  • Ангел Димитров (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 15 щипска дружина[15]
  • Ангел Костадинов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов[16]
  • Ангел Стефанов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина[17]
  • Ангел Т. Коцев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина[18]
  • Ангел Тозев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, четата на Стоян Мълчанков[19]
  • Ангел Ян. Карамфилов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина[20]
  • Ангел Янчев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, четата на Стоян Мълчанков[21]
  • Атанас Васиков (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Мълчанков[22]
  • Атанас Великов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 2 рота на 14 воденска дружина[23]
  • Атанас В. Серафимов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина[24]
  • Атанас Тодоров (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 2 рота на 15 щипска дружина, 4 рота на 11 сярска дружина[25]
  • Божил Алексов Божков (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, четата на Стоян Мълчанков, 15 щипска дружина[26]
  • Георги Ангелов, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Запрянов,[27] македоно-одрински опълченец, 28-годишен, учител, ІІІ клас, четата на Стоян Филипов, четата на Стоян Мълчанков[28]
  • Георги Петров (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[29]
  • Димитър Г. Шопов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, четата на Стоян Мълчанков, 2 рота на 15 щипска дружина[30]
  • Димитър Георгиев (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 2 рота на 15 щипска дружина[31]
  • Димитър Илиев Гърбижанов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 1 рота на 15 щипска дружина[32]
  • Димитър Спасов Толев (Талев, Тонев, 1870 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, четата на Стоян Мълчанков, 1 рота на 15 щипска дружина[19]
  • Иван Захариев Петков (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 1 рота на 15 щипска дружина[33]
  • Илия Георгиев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[34]
  • Костадин Дамянов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 15 щипска дружина[35]
  • Костадин Кръстев (1870 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 3 рота на 15 щипска дружина[36]
  • Кръстьо Георгиев Попов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Мълчанков, 1 рота на 15 щипска дружина[37]
  • Мавроди Трифонов Маджаров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 1 рота на 15 щипска дружина[38]
  • Никола Константинов Кутинов (Котенов, 1879 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Мълчанков, 1 рота на 15 щипска дружина[39]
  • Павле Николов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов[40]
  • Петър Ангелов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов[41]
  • Петър Ангелов Утманов (Утшаков), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина[42]
  • Петър Кръстев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов[43]
  • Сотир Георгиев Маджаров (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 1 рота на 15 щипска дружина[38]

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 146. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 84 -85.
  4. ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  5. ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 10.
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
  7. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234-235. (на руски)
  8. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 12.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  10. ↑ Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 78.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
  12. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  13. ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 211.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 362.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 642.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 378.
  19. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 716.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 338. Може би идентичен с Ангел Янчев.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 824.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 108.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 120.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 608.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 706.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 95.
  27. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 548.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 807.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 152.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 191.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 549.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 156.
  35. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 197.
  36. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 387.
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 581.
  38. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 413.
  39. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 378, 395.
  40. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 510.
  41. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32. Може би идентичен с Петър Утманов.
  42. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 741.
  43. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 389.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    

Read other articles:

Gamera

GameraTokoh Seri film GameraPenampilanperdanaGamera, the Giant Monster (1965)PenampilanterakhirGamera the Brave (2006)Pencipta Noriaki Yuasa Masaichi Nagata Hidemasa Nagata Tomio Sagisu[1] Pemeran Teruo Aragaki Umenosuke Izumi Naoaki Manabe Jun Suzuki Akira Ohashi[2] Hirofumi Fukuzawa Toshinori Sasaki InformasiAliasTeman Semua Anak[3][4]Teman untuk Semua Anak[5][6]Penjaga Alam Semesta[7]SpesiesKura-kura raksasa Gamera (Jepang: ガメラc...

 

Carxi

Este artigo cita fontes, mas que não cobrem todo o conteúdo. Ajude a inserir referências. Conteúdo não verificável pode ser removido.—Encontre fontes: ABW  • CAPES  • Google (N • L • A) (Outubro de 2020) Coordenadas: 38° 52' N 65° 48' E CarxiQarshi • Karshi • Қарши • نخشب‎‎ • Nakhshab    Cidade   Mesquita Kok-GumbazMesquita Kok-Gumbaz Localização CarxiLocalização d...

 

Hakan Yakin

Hakan Yakin Informasi pribadiNama lengkap Hakan YakinTanggal lahir 22 Februari 1977 (umur 46)Tempat lahir Basel, SwissTinggi 1,80 m (5 ft 11 in)Posisi bermain PenyerangInformasi klubKlub saat ini AC BellinzonaNomor 10Karier junior1984–1994 Concordia BaselKarier senior*Tahun Tim Tampil (Gol)1994–1995 Concordia Basel 9 (4)1995–1997 Basel 68 (13)1997–1998 Grasshoppers 11 (1)1998–1999 → St. Gallen (pinjam) 35 (8)1999–2001 Grasshoppers 54 (22)2001–2003 Basel 67 ...

Commission on the Filipino Language

Philippine government agency that regulates the Filipino national language Commission on the Filipino LanguageFilipino: Komisyon sa Wikang FilipinoAgency overviewFormed1937 (first formation)1991[1] (reformed)JurisdictionGovernment of the PhilippinesHeadquartersSan Miguel, Manila, Philippines14°35′55″N 120°59′51″E / 14.59873°N 120.99753°E / 14.59873; 120.99753Annual budget₱107.53 million Php (2018)[2]Agency executivesArthur P. Casanova, (1s...

 

Shan

Der Titel dieses Artikels ist mehrdeutig. Weitere Bedeutungen sind unter Shan (Begriffsklärung) aufgeführt. Dieser Artikel oder nachfolgende Abschnitt ist nicht hinreichend mit Belegen (beispielsweise Einzelnachweisen) ausgestattet. Angaben ohne ausreichenden Beleg könnten demnächst entfernt werden. Bitte hilf Wikipedia, indem du die Angaben recherchierst und gute Belege einfügst. Das Volk der Shan, im Deutschen auch Schan (andere Bezeichnungen: Sha, Tai Shan, Sam, T(h)ai Yai (große T(h...

 

España (revista)

España Portada del dibujante Bagaría (nº 180, 19 de septiembre de 1918)País EspañaSede MadridFundación 1915Fundador(a) José Ortega y GassetFin de publicación 1924Idioma castellanoFrecuencia semanalDirector(a) José Ortega y Gasset (1915-1916)Luis Araquistáin (1916-1922)Manuel Azaña (1923-1924)ISSN 2171-2549[editar datos en Wikidata] España fue una revista publicada en Madrid entre 1915 y 1924 de periodicidad semanal, fundada por José Ortega y Gasset. Fue dirigida sucesiv...

Marcellus H. Evans

American politician Marcellus H. EvansEvans in 1922Member of the U.S. House of Representativesfrom New York's 5th districtIn officeJanuary 3, 1935 – January 3, 1941Preceded byLoring M. Black Jr.Succeeded byJames J. Heffernan Personal detailsBorn(1884-09-22)September 22, 1884New York City, USDiedNovember 21, 1953(1953-11-21) (aged 69)New York City, USPolitical partyDemocratic Marcellus Hugh Evans (September 22, 1884 – November 21, 1953) was an American lawyer and ...

 

Gaetano Pugnani

Italian violinist and composer Gaetano Pugnani Gaetano Pugnani (27 November 1731 – 15 July 1798, full name: Giulio Gaetano Gerolamo Pugnani) was an Italian composer and violinist. Biography Gaetano Pugnani was born in 1731 in Turin, the city where he spent most of his life, son of Giovanni Battista Pugnani, secretary in the office of the Director of the Settlement of Turin.[1] The Pugnani originate from the comune of Cumiana, where they held a common farm and where the musician ...

 

Frampton Comes Alive! II

This article relies largely or entirely on a single source. Relevant discussion may be found on the talk page. Please help improve this article by introducing citations to additional sources.Find sources: Frampton Comes Alive! II – news · newspapers · books · scholar · JSTOR (November 2011) 1995 live album by Peter FramptonFrampton Comes Alive! IILive album by Peter FramptonReleased10 October 1995RecordedAugust 1992 15–16 June 1995VenueVentur...

Edwin D. McGuinness

Mayor of Providence, Rhode Island, US Edwin Daniel McGuinness19th Mayor of ProvidenceIn officeJanuary 6, 1896 – January 3, 1898Preceded byFrank F. OlneySucceeded byWilliam C. Baker Personal detailsBorn(1856-05-17)May 17, 1856Providence, Rhode Island, USDiedApril 21, 1901(1901-04-21) (aged 44)Providence, Rhode Island, USResting placeSt. Francis Cemetery, PawtucketPolitical partyDemocraticSpouseEllen T. NoonanResidenceProvidence, Rhode IslandAlma materBrown University, Bosto...

 

Springville Museum of Art

United States historic placeSpringville High School Art GalleryU.S. National Register of Historic Places Entrance to the art museum, June 2012Show map of UtahShow map of the United StatesLocation126 East 400 SouthSpringville, UtahUnited StatesCoordinates40°9′39″N 111°36′28″W / 40.16083°N 111.60778°W / 40.16083; -111.60778Area1 acre (0.40 ha)Built1936-37; 1964[2]Built byWPAArchitectAshworth, Claude S.Architectural styleMission/Spanish Reviv...

 

العلاقات الإماراتية المجرية

العلاقات الإماراتية المجرية الإمارات العربية المتحدة المجر   الإمارات العربية المتحدة   المجر تعديل مصدري - تعديل   العلاقات الإماراتية المجرية هي العلاقات الثنائية التي تجمع بين الإمارات العربية المتحدة والمجر.[1][2][3][4][5] مقارنة بين البل...

etnografi

 AntropologiVenus of Willendorf Bidang Antropologi biologis Antropologi budaya Antropologi linguistik Antropologi sosial Arkeologi Sub bidang Antropologi agama Antropologi ekologi Antropologi ekonomi Antropologi forensik Antropologi hukum Antropologi media Antropologi kedokteran Antropologi perkotaan Antropologi visual Etnologi Sosiologi Metode dan kerangka kerja Antropologi terapan Etnografi Observasi peserta Metode kualitatif Relativisme budaya Konsep utama Budaya · Masyarakat Praseja...

 

达尔文-华莱士奖章

达尔文-华莱士奖章 达尔文-华莱士奖章（英語：Darwin–Wallace Medal）是一个由伦敦林奈学会设立的、旨在奖励在进化生物学领域里作出过重要贡献的科学家的奖项。奖章的正反两面分别印有达尔文和华莱士的头像[1]。 在1858年7月1日，伦敦林奈学会宣读并发行了由达尔文和华莱士共同完成的论文《讨论物种形成变异的趋向；以及变异的永久性和物种受选择的自然意义》。...

 

Cartoon Network (Australian and New Zealand TV channel)

Australian and New Zealand television channel Television channel Cartoon Network Australia & New ZealandCountryAustraliaBroadcast areaOceania (including Australia and New Zealand)HeadquartersSydney, New South Wales, AustraliaProgrammingLanguage(s)EnglishMaoriPicture format1080i HDTV(downscaled to 576i for the Australian feed)OwnershipOwnerWarner Bros. Discovery Asia-Pacific(Warner Bros. Discovery International)Sister channelsBoomerangCNN International Asia PacificHistoryLaunched30 Ju...

Ulrich of Zell

Cluniac reformer of Germany, abbot, founder and saintNot to be confused with Ulrich Zell, an early printer in Cologne. SaintUlrich of ZellAbbotBornc.1029Regensburg, Bavaria, GermanyDied10 July 1093St. Ulrich im Schwarzwald, in Bollschweil, GermanyVenerated inRoman Catholic ChurchBeatified14 July 1139 (first celebration of feast day)Feast14 July Ulrich of Zell, also known as Wulderic, sometimes of Cluny or of Regensburg (c. 1029 – 1093), was a Cluniac reformer of Germany, abbot, fou...

 

愛知県道143号豊橋停車場線

一般県道 愛知県道143号豊橋停車場線 路線延長 0.65 km 起点 豊橋市 終点 豊橋市 接続する主な道路（記法） 国道259号 ■テンプレート（■ノート ■使い方） ■PJ道路 ペデストリアンデッキから望む駅前大通り愛知県道143号豊橋停車場線 区間途中道路上にある駅前大通停留場背景は在りし日の開発ビルと名豊ビル 愛知県道143号豊橋停車場線（あいちけんどう143ごう とよは...

 

Người đàn bà xa lạ

Bài viết này cần thêm chú thích nguồn gốc để kiểm chứng thông tin. Mời bạn giúp hoàn thiện bài viết này bằng cách bổ sung chú thích tới các nguồn đáng tin cậy. Các nội dung không có nguồn có thể bị nghi ngờ và xóa bỏ. Người đàn bà xa lạ, 1883. Sơn dầu trên vảiNga: Неизвестная[1], Anh: 'Portrait of an Unknown Woman'Tác giảIvan Kramskoi[1]Thời gian1883 (1883)[1]Chất li...

Aruba

ArubaAruba (Belanda dan Papiamentu) Bendera Lambang Semboyan: —Lagu kebangsaan: Aruba Dushi TeraIbu kota(dan kota terbesar)Oranjestad12°31′N 70°2′W / 12.517°N 70.033°W / 12.517; -70.033Bahasa resmiBelandaPapiamentuPemerintahanMonarki konstitusional• Raja Willem-Alexander• Gubernur Jenderal Alfonso Boekhoudt• Perdana Menteri Evelyn Wever-Croes LegislatifStaten van ArubaOtonomi dari Antillen Belanda• Tanggal 1 Januari ...

 

North to Alaska (song)

1960 single by Johnny HortonNorth to AlaskaSingle by Johnny Hortonfrom the album Greatest Hits B-sideMansion You StoleReleasedAugust 22, 1960RecordedAugust 9, 1960GenreCountryLength2:49LabelColumbiaSongwriter(s)Mike Phillips, Tillman Franks[1]Producer(s)Don LawJohnny Horton singles chronology Johnny Freedom (1960) North to Alaska (1960) Sleepy-Eyed John (1961) North to Alaska is a 1960 hit song recorded by Johnny Horton that was featured in the movie of the same name. The song was wri...

 

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!