Йордан Иванов (революционер)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Йордан Иванов.

---

Йордан Иванов
български революционер
Четата на Васил Аджаларски, сред които е и Йордан Иванов
Роден	1886 г. Куманово, Османска империя
Починал	8 август 1911 г. (25 г.) Сарчиево, Османска империя

Йордан Иванов, наричан Алнико и Беснико,^[1] е български революционер, щипски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Йордан Иванов е роден в 1886 година в град Куманово.^[2] Работи като учител и има анархистични убеждения. Влиза във ВМОРО и става секретар при Васил Аджаларски и четник Тодор Александров. През лятото на 1908 година заедно с Кочо Аврамов, Владимир Сланков и Чавдаров прави неуспешен опит за атентат срещу Яне Сандански в Цариград.^[3][4]

От 1909 до 1911 година е войвода в родното си Кумановско и Щипско.^[5] Четата му е екипирана еднократно от Викентий Попанастасов.^[6]

На 15 срещу 16 октомври 1910 година четата на Йордан войвода извършва атентат на железопътната линия край Табановце. Във връзка с атентата силно пострадва съседното българско село Горно Коняре, където са арестувани и бити много селяни.^[7]

На 31 януари 1911 година родната му махала е блокирана от войска и жандармерия, за да търси войводата, но акцията е безуспешна.^[8]

Загива на 8 август 1911 година в Сарчиево заедно със Салтир от Неманци и Санде Циклев от Ново село, Щипско. Убити са докато обядват в една къща от четата на Иван Бърльо. Иван Михайлов твърди, че е убит по заповед на Тодор Александров, заради близките му отношения с анархиста Викентий Попатанасов.^[9] Според Михаил Думбалаков е убит по заповед на Тодор Александров, макар да му е близък приятел, тъй като се очертава като претендент за водачеството на Скопския революционен окръг.^[10]

Бележки

1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 16.
2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 177.
3. Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 369.
4. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 41 - 45.
5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 62.
6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 370.
7. Дебърски глас, година 2, брой 27, 26 октомври 1910, стр. 4.
8. Дебърски глас, година 2, брой 30, 6 февруари 1911, стр. 4.
9. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ I. Младини. Selci Umbro, Perugia, Italy, Stabilimento Tipografico «Pliniana», 1958. с. 89-90.
10. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 200.