Кочо Попов

Кочо Попов
деец на ЮКП и БКП
Роден	октомври 1908 г. Куманово, Османска империя
Починал	декември 1972 г. (64 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България

Кочо Трайков Попов (на македонска литературна норма: Кочо Траjков Попов) е политик, деец на Югославската и Българската комунистическа партия.

Биография

Роден е през октомври 1908 г. в Куманово в семейството на поп Трайко Попов и Евдокия Попова. Има още 1 брат и две сестри. Влиза в ЮКП. Книжар е по професия. Кочо Попов е един от членовете на редакцията на вестник „Дедо Иван“. За комунистическа дейност лежи три години в затвора. Малко след Илинденските демонстрации от 11 октомври, Попов преднамерено подава грешна информация да не се бърза със създаването на отряди в Кумановско и така забавя създаването на Козячкия партизански отряд с няколко дни, което според Салтир Путински е с цел Кочо Попов да избяга в София^[1]. Според Методи Гарев, Попов е привърженик на Методи Шаторов - Шарло^[2]. След като немците напускат Куманово Попов става комендант на града. По заповед на Светозар Вукманович арестуваните Йосиф Андонов, Кръстьо Лазаров, Кирил Мургашански, Теодосий Джартов е трябвало да бъдат разстреляни без съд, но Попов отказал да се подчини. Привикан е в Белград и заповедта на Вукманович е изпълнена.^[3] След войната е търговски представител на Югославия в Италия. Емигрира в България сред разрива между Тито и Сталин. Арестуван е по процеса срещу Трайчо Костов и лежи в затвора до 1958 г. Баща е на журналиста Гроздан Попов. Умира през 1972 г. в София.^[4]

Бележки

1. Салтир Путински, Формирање и акции на Козјачкиот партизански одред
2. Две писма на Методи Гарев-виден комунистически деятел от град Куманово
3. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 248.
4. Парцел 43 // София помни. Посетен на 7 януари 2016.