Междурек

Междурек Μελισσουργειό
— село —
Междурек 41.088889, 23.039444 Междурек Междурек
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Кукуш
Географска област	Карадаг
Надм. височина	339 m
Население	111 души (2001)

Междурек (изписване до 1945 година: Междурѣкъ; на гръцки: Μελισσουργειό, Мелисургио, катаревуса Μελισσουργειόν, Мелисургион, до 1926 година Μουζδερέκ, Муздерек^[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Селото има население от 111 души (2001).

География

Селото е разположено североизточно от Кукуш (Килкис), в западното подножие на Карадаг (Мавровуни).

История

В Османската империя

В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616 – 1617 година селото е отбелязано като Междарек с 11 джизие ханета (домакинства). Според документ от 1625 година Междарек има 14 ханета.^[2]

В XIX век Междурек е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е изградена в 1834 година.^[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Муждерек (Moujderek) е посочено като селище с 55 домакинства, като жителите му са 22 мюсюлмани и 236 българи.^[4]

В 1894 година Гоце Делчев създава в селото комитет на ВМОРО, в който влизат четирима души, сред които Димитър Андонов Попов. По-късно учителят Никола Манолев разширява българския революционен комитет в Междурек, като привлича 30 души. След него Христо Чернопеев организира цялото село.^[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 500 жители българи християни.^[6]

Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Междорек (Mejdorek) е село с 680 жители българи екзархисти и в него работи българско училище с 1 учител и 30 ученици.^[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Междурек са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[8]

В Гърция

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1926 години селото е прекръстено на Мелисургион.^[9] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 53 семейства и 177 жители бежанци.^[10]

Личности

Гоце Междуречки

Родени в Междурек

• Андон Кротев, български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание, баща на Иван Кротев
• Борис Митов Иванов (1912 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война^[11]
• Гоце Междуречки (1877 – 1941), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
• Георги Наков Каранаков Георгиев (1871 или 1872 – след 1943), български революционер, влязъл във ВМОРО в 1900 година и работил като легален деец, в 1903 година след предателство на куриера Митю Казака от село Бурсук е арестуван и затворен в Сяр, след това в Кукуш, където е изтезаван, и Солун, където е осъден на 10 години, но лежи само 15 месеца и е обхванат от амнистията от 1904 година; на 13 април 1943 година, като жител на Пловдив, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България^[12]
• Георги Даскалов (1895 – 1969), български партизанин и кмет на Хасково
• Григор Георгиев Пецов (1892 – 1915), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина^[13] Загинал през Първата световна война.^[14]
• Данаил Христов (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 4 рота на 15 щипска дружина^[15]
• Димитър Андонов Попов (1871 – след 1943), български революционер
• Доне Трайков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина^[16]
• Иван Кротев (1892 – 1981), български юрист, общественик и писател
• Кирил Христов (1885/1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 1 рота на 13 кукушка дружина^[17]
• Киро Георгиев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, ранен на 5 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен^[18]
• Константин Гоцев (Костадин Гьорев), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина^[19]
• Коце Стоев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина^[20]
• Мито Христов (1885/1886 – ?), Кукушката чета, 2 рота на 13 кукушка дружина^[21]
• Никола Гърков (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина^[22]
• Никола Митов (Кольо Митров, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 1 рота на 13 кукушка дружина^[23]
• Петър Николов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета^[24]
• Петър Попов Николов (1881 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 13 кукушка дружина, загинал на 9 юли 1913 година^[24] Загинал на 9 юли 1913 година.^[25]
• Стойчо Димитров Цукев, български комунист, роден на 9 април 1897, член на БКП от 1919 година, в СССР от 1933 година, арестуван в 1935 година от органите на НКВД и заточен в Алма Ата, завърнал се в България през 1947 година, обявен за активен борец, починал в 1969 година^[26]
• Стоян Междуречки, български революционер, деец на ВМОРО, починал преди 1918 г.^[27]
• Христо Иванов (1873 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 4 битолска дружина^[28]
• Христо Иванов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина^[28]

Свързани с Междурек

• Петър Междуречки (1934 – 2018), кмет на София, по произход от Междурек

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.
3. Μελισσουργείο - Ιερός Ναός Αγ.Γεωργίου // Enjoy Kilkis. Посетен на 14 март 2018.
4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 166 – 167.
5. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 138.
6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 168.
7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 862.
9. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
11. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 62
12. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 95.
13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 151.
14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 41; а.е. 333, л. 14
15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 766.
16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 724.
17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 769.
18. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 157.
19. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 182.
20. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 650.
21. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 773.
22. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 191.
23. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 451.
24. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 511. Вероятно идентичен с Петър Попов Николов.
25. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 124
26. Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
27. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
28. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 303.