Добровища

Добровища Σκαφιδιά
— село —
Добровища 41.143275, 22.770066 Добровища Добровища
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Кукуш
Географска област	Солунско поле

Добровища или Добровци (на гръцки: Σκαφιδιά, Скафидия, до 1927 година Δοβροβίστα, Довровиста^[1]) е бивше село в Гърция, разположено на територията на дем Кукуш, област Централна Македония.

География

Селото е било разположено северозападно от град Кукуш (Килкис), на 3 km южно от село Дойран, на река Гьолая в края на Владайския проход.^[2]

История

Етимология

Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишти < -itji от фамилното име Добров от личното име Добро и съответства на чешкото селищно име Dobrovice.^[3]

В Османската империя

В XIX век Добровища е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя, вероятно малък чифлик.^[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Добровци (Dobrovtzi) е посочено като селище с 5 домакинства, като жителите му са 22 българи.^[5]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Добровца (Добреч) като село с 6 български къщи.^[6]

В Гърция

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В преброяването от 1913 година е отбелязано без население, а в това от 1920 година не се споменава. През 20-те години е обновено от гърци бежанци и през август 1927 година е прекръстено на Скафидия. Малко по-късно е напуснато от жителите си.^[4]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	0[4]

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 25 юли 2024 г.
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 84. (на македонска литературна норма)
3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 185.
4. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 85. (на македонска литературна норма)
5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160 – 161.
6. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 278-279. (на руски)