Врагитурци

Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За селото в Северна Македония вижте Враготурце.

---

Врагитурци Σωτηρούδα
— село —
Врагитурци 41.033333, 22.75 Врагитурци Врагитурци
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Кукуш
Географска област	Солунско поле
Надм. височина	? m
Население	изселено души (?)
Пощенски код	-
Телефонен код	-

Врагитурци или Вергетур (на гръцки: Σωτηρούδα, Сотируда, до 1927 година Βεργιατούρ, Вергятур^[1]) е бивше село в Гърция, разположено на територията на дем Кукуш, област Централна Македония.

География

Селото е разположено на 12 километра северозападно от град Кукуш (Килкис) между селата Маловци (Илиолусто) и Гърбашел (Кастаниес).

История

В Османската империя

В XIX век Врагитурци е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Врештурци (Vrechtourzi) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 30 домакинства, като жителите му са 147 българи.^[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Врагитурци е село в Кукушка каза със 110 жители българи християни.^[3]

Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Врагитурци (Vraghtourtzi) е село в Кукушка каза със 152 души българи екзархисти.^[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Врагитурци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[5]

В Гърция

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България. През 1927 години селото е прекръстено на Сотируда.^[6]

Личности

Йосиф Киров.

Родени във Врагитурци

• Йосиф Киров (1901 – 1929), български революционер, войвода на ВМРО
• Насо Динов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета^[7]
• Тасе Димов (Тасо Динов, 1884 – 1913), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина, загинал в Междусъюзническата война на 17 юни 1913 година^[8]
• Туше Митров (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина^[9]

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160 – 161.
3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98 – 99. (на френски)
5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
6. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 241.
8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 238.
9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 456.