Хамбаркьой (дем Кукуш)

Вижте пояснителната страница за други значения на Хамбаркьой.
Хамбаркьой
Μάνδρες
— село —
Мелница в Хамбаркьой
Мелница в Хамбаркьой
Гърция
40.8686° с. ш. 22.91° и. д.
Хамбаркьой
Централна Македония
40.8686° с. ш. 22.91° и. д.
Хамбаркьой
Кукушко
40.8686° с. ш. 22.91° и. д.
Хамбаркьой
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областСолунско поле
Надм. височина100 m
Население385 души (2021 г.)
Пощенски код611 00
Телефонен код23410
Хамбаркьой в Общомедия

Хамбаркьой или Хамбар кьой (на гръцки: Μάνδρες, Мандрес, катаревуса: Μάνδραι, Мандре, до 1926 година Αμπάρ Κιόι, Амбар Кьой[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.

География

Селото е разположено на 100 m надморска височина,[2] на 17 km южно от Кукуш (Килкис) на левия бряг на река Галик (Галикос).[3]

История

В Османската империя

В XIX век Хамбаркьой е българско село в Авретхисарската каза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е изградена в XIX век и е с базиликална архитектура.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Амбаркьой (Ambar-keuy) живеят 270 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Амбар кьой (Ambarkeui) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 65 домакинства, като жителите му са 25 мюсюлмани и 285 българи.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 300 жители българи християни и 66 турци.[7]

Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Амбар кьой (Ambar-Keuy) е село в Кукушка каза с 320 души българи екзархисти и в него работи българско училище.[8]

По време на Хуриета през първата половина на 1909 година в селото е основано бюро (клон) на Съюза на българските конституционни клубове.[9]

Според Анастасия Каракасиду в края османското владичество Амбаркьой е предимно „славяноезично“ селище.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Хамбаркьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция

Картичка с изглед към село Хамбаркьой, 1916 – 1918 г.

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. По време на войната населенето му бяга в България.[2]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Амбар кьой (Амбар-Кеj) има 25 къщи „славяни християни“ и 8 турци.[12]

На мястото на изселилите се българи са настанени гъркомани бежанци от Мандрица.[13] В 1928 година селото е изцяло бежанско със 125 семейства и 412 жители бежанци.[14] В 1926 година е прекръстено на Мандрес в чест на албанската гъркоманска паланка Мандрица, откъдето идват основната група бежанци – около 100 семейства.

Населението традиционно се занимава с отглеждане на пшеница и копринени буби.[13]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 0[13] 524[2] 569[13] 656[13] 633[13] 712[13] 550[13] 548[13] 676 597 475 385

Литература

  • Μ. Μαραβελάκη, Α. Βακαλόπουλου. "Οι προσφυγικές εγκαταστάσεις στην περιοχή Θεσσαλονίκης". Ανατύπωση Εκδόσεις Βάνιας. Θεσσαλονίκη, 1993.
  • Απόστολος Μαϊκίδης. "Μανδρίτσα. Η κωμόπολις που έσβησε." Σημειώσεις – Αναμνήσεις – Παράδοσις. Θεσσαλονίκη, 1972.
  • Απόστολος Μαϊκίδης. "Η βιοτεχνία στη Μανδρίτσα Αν. Θράκης", Θρακική Εστία Θεσσαλονίκης. Ημερολόγιο- Λεύκωμα, 4, 1985-1986.

Личности

Родени в Хамбаркьой
  • Ангел Трайков (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[15]
  • Васил Георгиев (Георгев, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 отделна партизанска рота[16]
  • Димо Хамбаркьойлиев, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[17]
  • Иван Трайков (Вано Трайков, 1879/1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 4 рота на 15 щипска дружина[18]
  • Иван Христов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солнска дружина[19]
  • Милан Коцев Христов (1889/1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солнска дружина[20]
  • Христо Иванов (Илюв), български опълченец, на 1 май 1877 година постъпва в I рота на I опълченска дружина, на 18 ноември 1877 година е преведен в III дружина на I рота, уволнен е на 22 юни 1878 година[21][22]
  • Христо Иванов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част на МОО[23]
  • Христо Иванов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Солун, 4 рота на 3 солунска дружина[24]

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 71. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. ↑ Μάνδρες – Ιερός Ναός Αγ.Δημητρίου // Enjoy Kilkis. Посетен на 14 март 2018.
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  9. ↑ Новоосновани клубове // Отечество I (5). Солунъ, 7 мартъ 1909. с. 4.
  10. ↑ Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове: Преходи към националното в Гръцка Македония 1870 – 1970. София, „Сиела“, 2008. ISBN 978-954-28-0186-3. с. 69.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 885.
  12. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 35. (на сръбски)
  13. ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
  14. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 723.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 149.
  17. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 725.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 767.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 772.
  21. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.
  22. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 98.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 302.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 303.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!