Селото е разположено на 7 километра северно от град Кукуш (Килкис) и на 11 километра северозападно от Коркутово (Терпилос).
История
На хълма Свети Димитър на 1,5 km от Грамадна и вляво от пътя Кукуш – Грамадна има селище от праисторическия и историческия период, обявено в 1994 година за защитен паметник.[2]
В Османската империя
В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616 – 1617 година е отбелязано, че Грамадна има 10 джизиеханета (домакинства). Със султански декрет от 11 декември 1619 г. селото е предадено в собственост на Мимар ага.[3]
Християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Грамадна (Gramadna) има 800 българи екзархисти и в селото работи основно българско училище с 1 учител, а учениците са 47.[6]
В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1927 години селото е прекръстено на Евкарпия.[8] В 1928 година селото е изцяло бежанско със 158 семейства и 548 жители бежанци.[9]
Прекръстени с официален указ местности в община Грамадна на 31 юли 1969 година
Йордан Димитров Трайков (Йордан Апостолов Златанов), български комунист, роден на 20 март 1902 година, член на БКП от 1923 година, в СССР от 1933 година, арестуван на 4 март 1935 година като студент в КУНМЗ, I курс, осъден на 3 години в лагер, завърнал се в България през 1952 година, обявен за активен борец, реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 28 ноември 1956 година, починал в 1980 година[14]
↑Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228.
↑Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 164 – 165.
↑Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 135.