Хайдарли

Тази статия е за селото в дем Кукуш. За селото в дем Кожани със старо име Хайдарли, вижте Клитос.

---

Хайдарли Βαπτιστής
— село —
Хайдарли 40.9919, 22.7719 Хайдарли Хайдарли
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Кукуш
Географска област	Солунско поле
Надм. височина	120 m
Население	449 души (2001)

Хайдарли (на гръцки: Βαπτιστής, Ваптистис, до 1929 година Χαϊδαρλή, Хайдарли^[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония с 449 жители (2001).

География

Селото е разположено на 5 километра западно от демовия център Кукуш (Килкис).

История

В Османската империя

В XIX век Хайдарли е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Айдарлия (Aydarlia) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 55 домакинства, като жителите му са 146 българи.^[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Айдарли е село в Кукушка каза с 80 жители българи християни.^[3]

Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Айдарли (Aïdarli) е село в Кукушка каза с 96 души българи екзархисти.^[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Хайдарли са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[5]

В Гърция

В 1913 година селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1927 години селото е прекръстено на Ваптистис.^[6] В 1928 година селото е изцяло бежанско със 110 семейства и 443 жители бежанци.^[7]

Личности

Родени в Хайдарли

• Стоян Димитров (? – 7 ноември 1912), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Първа рота на Девета велешка дружина, загинал в Балканската война^[8]
• Христо Наков (1890 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Втора отделна партизанска рота, Четвърта рота на Трета солунска дружина^[9]

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
6. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 227.
9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 480.