Али Ходжалар

Али Ходжалар Μικρόκαμπος
— село —
Али Ходжалар 40.84098, 22.77483 Али Ходжалар Али Ходжалар
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Кукуш
Географска област	Солунско поле
Надм. височина	80 m
Население	529 души (2021 г.)
Пощенски код	57011
Телефонен код	23410

Али Ходжалар или Алихаджалар или Али Оджалар (на гръцки: Μικρόκαμπος, Микрокамбос, до 1927 година Αλή Χοτζαλάρ, Али Ходзалар^[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Кукуш, в област Централна Македония.

География

Селото се намира на 80 m надморска височина,^[2] на 3 km западно от бреговете на Горчивото езеро (Пикролимни) в дъното на Солунското поле, югозападно от град Кукуш.^[3]

История

В Османската империя

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Али обджалар (Ali-objalar) е посочено като село в Авретхисарската каза с 55 къщи и 260 жители българи.^[4] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Али Хаджаларъ има 320 жители българи.^[5] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.^[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Alikhodjalar) има 384 българи екзархисти и в него работи едно българско училище с един учител и 19 ученици.^[7]

По време на Хуриета през първата половина на 1909 година в Алиоджалар е основано бюро (клон) на Съюза на българските конституционни клубове.^[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Али Ходжалар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[9]

В Гърция

След Междусъюзническата война Али Ходжалар попада в Гърция. По време на войната почти цялото му население - 87 български семейства бяга в България. От тях 16 се установяват в Струмишко.^[2]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ал Оджалар (Ал-Оџалар) има 55 къщи „славяни християни“.^[10]

След Първата световна война всички останали жители на селото бягат в България.^[2] На тяхно място са заселени гърци бежанци.^[2]

В 1927 година селото е прекръстено на Микрокамбос.^[11] В 1928 година Али Ходжалар е представено като чисто бежанско село със 157 бежански семейства и 585 души.^[12]

Населението традиционно се занимава с отглеждане на жито и памук и в по-малка степен със скотовъдство.^[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Али Ходжалар на 31 юли 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Азмак[3]	Άσμακι	Вуркос	Βούρκος[13]	река на СЗ от Али Ходжалар[3]
Вакъф[3]	Βακούφια	Монастирия	Μοναστήρια[13]	местност на СЗ от Али Ходжалар[3]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	72[2]	78[2]	672[2]	984[2]	1078[2]	1331[2]	982[2]	935[2]	990	1095	731	529

Личности

Родени в Али Ходжалар

• Ангел Чанов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета^[14]
• Анто Нанов (Анчо, Аньо, 1885 – 1913), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина,^[15] убит при Кочани на 24 юни 1913 година^[16]
• Гоне Георгиев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина, Продоволствен транспорт^[17]
• Димитър Стоев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина^[18]
• Доне Гогов (Гегов, 1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина, Продоволствен транспорт^[19]
• Ицо Печев, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО^[20]
• Милан Попдимитров (Димитров, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Трета солунска дружина^[21]
• Траян Минов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, Четиринадесета воденска дружина^[22]

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 71. (на македонска литературна норма)
3. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
6. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Иосиф I за задачата на Екзархията след 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, ноемврий 1936. с. 1.
7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
8. Новоосновани клубове // Отечество I (5). Солунъ, 7 мартъ 1909. с. 4.
9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
10. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 33. (на сръбски)
11. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
13. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 795.
15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 480.
16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 71
17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 151.
18. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 649.
19. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 179.
20. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 569.
21. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 575.
22. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 442.