Шекерлия

Шекерлия Ζαχαράτο
— село —
Шекерлия 41.025556, 22.889444 Шекерлия Шекерлия
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Кукуш
Географска област	Солунско поле
Надм. височина	232 m
Население	101 души (2001)

Шекерлия или Шекерли (на гръцки: Ζαχαράτο, Захарато, на катаревуса: Ζαχαράτον, Захаратон, до 1927 година Σεκερλή, Секерли^[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония с 591 жители (2001).

География

Селото е разположено на около 4 километра северно от град Кукуш (Килкис).

История

В Османската империя

В XIX век Шекерлия е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Шаркерлия (Charkerlya) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 22 домакинства, като жителите му са 100 българи.^[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Шекерли е село в Кукушка каза с 65 жители българи християни.^[3]

Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Шекерлия (Chekerlia) е село в Кукушка каза с 80 души българи екзархисти.^[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Шекерли са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[5]

В Гърция

В 1913 година селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1927 години името на селото е преведено на Захарато.^[6] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 64 семейства и 213 жители бежанци.^[7]

Личности

Родени в Шекерлия

• Тано Панов (Понов, Пончов, 1876/1880 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Кукуш, Кукушка чета, нестроева рота на 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО^[8]
• Хр. Гоцев, македоно-одрински опълченец, четата на Методи Стойчев^[9]

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 167.
4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111.
6. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 536.
9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 182.