Стрезово

Стрезово Αργυρούπολη
— село —
Стрезово 40.992958, 22.928386 Стрезово Стрезово
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Кукуш
Географска област	Солунско поле
Надм. височина	169 m
Население	591 души (2001)

Стрезово (на гръцки: Αργυρούπολη, Аргируполи, до 1926 година Στρέζοβο, Стрезово^[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония с 591 жители (2001).

География

Селото е разположено на около 5 километра източно от град Кукуш (Килкис).

История

В Османската империя

В XIX век Стрезово е предимно българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Стрезово (Strezovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 35 домакинства, като жителите му са 163 българи.^[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Стрезово е село в Кукушка каза със 135 жители българи християни и 20 цигани.^[3]

Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Стрезово (Strezovo) е село в Кукушка каза с 200 души българи екзархисти.^[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Стрезово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[5]

В Гърция

В 1913 година селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1926 години селото е прекръстено на Аргируполи.^[6] В 1928 година селото е изцяло бежанско със 78 семейства и 262 жители бежанци.^[7]

Личности

Трайко Шекерлийски от Стрезово, Георги Думчев и Дино Люлянов – Джемото.

Родени в Стрезово

• Насо Г. Мицев (Мицов, 1894 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 4 рота на 13 кукушка дружина^[8]
• Петър Ичков Златарчето (1901 – 1923), изселен в 1913 година в Горна Джумая, златар с комунистически убеждения, член на БКМС в Горна Джумая от основаването му, участник в Септемврийското въстание с Горноджумайския отряд, след разбиването на отряда край река Ковачица в Рила е пленен и след двудневни мъчения е убит на 27 септември в Бачиново^[9]
• Трайко Митев (Трайчо Митров), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, ранен на 18 юни 1913 година^[10]

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.
6. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 464.
9. Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 83.
10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 448.