Рошлово

Рошлово Γερακαριό
— село —
Библиотеката в Рошлово
Рошлово 41.10445, 22.922706 Рошлово Рошлово
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Кукуш
Географска област	Круша
Надм. височина	323 m
Население	116 души (2021 г.)
Рошлово в Общомедия

Рошлово или Доганджи, Довандже (на гръцки: Γερακαριό, Геракарио, на катаревуса: Γερακαριόν или Γερακάρειον, Геракарион, до 1926 година Δογάντζα, Догандза^[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има население от 243 души.

География

Общ изглед

Селото е разположено в планината Круша (Крусия или Дисоро).

История

Край Рошлово е разкрито антично селище, обявено в 1937^[2] и в 1986 година за защитен паметник.^[3]

В Османската империя

През XIX век Рошлово е село в казата Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, в Рошлово (Rochlovo) има 60 домакинства с 40 жители мюсюлмани и 225 българи.^[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Рошлово (Дувандже) има 270 жители българи християни и 85 турци.^[5]

В Рошлово пуска корени кукушката уния, но в 1900 година селото се отказва от нея и става екзархийско. Българският търговски агент в Солун Атанас Шопов и секретарят на агентството Недялко Колушев пишат:

„

Не е истина, че селата Алексово и Рошлово (Доганджий) са се отказали от унията по причина на преследвания и терор от страна на някакви си разбойнически чети; отказванието на тия две села, тъй и на селата Беглерия и Калиново е станало по причина, че български черковни власти са запретили на православните българи да се сродяват, т.е. да вземат или да дават моми от и на униатите, да им венчават и кръщават или да приемат от тях кърстници и кумове и пр. А не трябва да се изпуска от предвид, че всичките села в каазата, цялото население е българско православно, само в казаните четири села е имало 10-15 униатски къщи.[6]

“

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Рошлово (Rochlovo) има 360 българи екзархисти и в селото работи българско училище.^[7]

По данни на католическия свещеник Ван ден Пукхейд селото е изгорено от гръцки военни през Междусъюзническата война.^[8]

В Гърция

След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. В 1926 година името на селото е променено на Геракарион.

Прекръстени с официален указ местности в община Рошлово на 31 юли 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Пелити[9]	Πελίτι	Пелапис	Πελάτης[10]	възвишение на ЮИ от Рошлово (426 m)[9]
Доганджа[9]	Δογάντζα	Гераки	Γεράκι[10]	възвишение на СИ от Рошлово (489,6 m)[9]
Асар	Άσάρ	Кофто	Κοφτό[10]

Личности

Родени в Рошлово

• Христо Митов Голиев, служил в 5-а погранична дружина в Българската армия, загинал през Първата световна война^[11]

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. ΒΔ 16-8-1937 - ΦΕΚ 335/Α/25-8-1937 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-05-13. Посетен на 26 юни 2018.
3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/59168/2199 π.ε./1-2-1986 - ΦΕΚ 118/Β/19-3-1986 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-01-24. Посетен на 28 юни 2018.
4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 166-167.
5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
6. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 18.
7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
8. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 197.
9. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
10. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1047. (на гръцки)
11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 426, л. 79