Нèред или Нèрет (на гръцки: Πολυπόταμο, Полипотамо, катаревуса: Πολυπόταμον, Полипотамон, до 1927 година Νερέτη, Нерети[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
Селото е разположено в източните склонове на Нередската планина (Вич), на 20 километра югоизточно от демовия център Лерин (Флорина) и на 14 километра югоизточно от Кучковени (Перасма).
Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Нирет с 65 домакинства.[2] Във втората половина на XV век селото е дервентджийско.[3]
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Неред е показано два пъти – веднъж като Неред (Nerede), село в Леринска каза с 25 домакинства и 50 жители българи и втори път като Нерет (Nérète), село в Костурска каза със 150 домакинства и 460 жители българи.[4]
Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Неред (Νεράτι Φλωρίνης) има 1970 жители християни.[5]
В началото на XX век Неред е село в Леринска каза в Османската империя. Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[6] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Нередъ живеят 1950 българи християни.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Неред е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 927 къщи.[8]
В телеграма изпратена до председателя на Парламента по спорните черкви и училища в Македония и Одринско пише:
Подписали селският кмет и азите[9]
Жителите на селото участват в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година, което води до нови наказателни акции от страна на Османската империя в района. Сред арестуваните е и местният свещеник Христо, който е осъден на 5 години затвор в Диарбекир, но след Българо-турската спогодба от 1904 година е освободен.[10] В 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[11] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 2336 българи екзархисти и функционира българско училище.[12] В училището в Неред от учебната 1904/1905 година преподава деецът на ВМОРО Тодор Златков.[13]
Павлос Мелас нахлува в Неред два пъти, а след него и други гръцки военни части атакуват селото, като убиват много от жителите. По тази причина много от оцелелите мигрират в началото на XX век предимно в САЩ.[14] Според българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев към началото на 1904 година 130 души от селото са заминали на работа в Америка. През първите месеци на 1905 година е установено заминаването на още 22 души.[15]
В 1910 година в селото (Νερέτι) има 1000 жители „гърци патриаршисти“ и 765 „българи схизматици“ (тоест екзархисти).[16] Според секретаря на Леринската българска митрополия Васил Трифонов в Неред към края на османската власт има 470 къщи, от които 380 български и 90 патриаршистки. Селските църкви „Свети Атанас“ и „Свети Никола“ са в гъркомански ръце, като в едната службите се редуват между двете църковни общини. За да имат своя църква, в 1912 година българите построяват манастирската „Свети Лука“.[17] През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Властите искат предаването на 1200 пушки от селото.[18]
По време на Балканската война 15 души от Неред се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[19]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Между 1912 и 1928 година много от жителите на Неред мигрират в тогавашното Кралство Югославия и в други страни в Източна Европа.[14] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Нерет има 400 къщи славяни християни.[20] В 1927 година селото е преименувано на Полипотамон.[21]
През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.[22]
В 1981 година селото има 573 жители. Според изследване от 1993 година Неред е чисто „славофонско“ село, като „македонският език“ в него е запазен отлично.[23]
Църквите в Неред са „Успение Богородично“ (1913), „Свети Атанасий“ и „Свети Николай“. Край селото е разположен манастирът „Свети Лука“ (1912 – 1913). Църквите са разположени във формата на православен кръст.[24]
В 2002 година сградата на Нередското училище е обявена за паметник на културата.[25]