Алексо Джорлев
Александър Гичев Джорлев известен като Алекси , Леко Банички и Алексо Жарле (Дзоле) ,[ 1] е български революционер , лерински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация .
Биография
Алексо Джорлев е роден в леринското село Баница , тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО през 1902 година и е охрана на Смилевския конгрес . Бързо става местен войвода. Преди 1903 година убива Кирякос Кочев, баща на Пандил и Костадин, които по-късно убиват като отмъщение баща му Гиче и бягат в Канада[ 2] .
През Илинденско-Преображенското въстание Алексо Джорлев ръководи Леринския революционен район , заедно с Лечо Настев и Тане Дзолев .[ 3] В отряда на Алексо Джорлев влизат 250 души с ловджийски пушки, пушки „Гра“, брадви и коси. Те са от Попължани с войвода Никола Ангелов и от селата Върбени , Неокази с Кръсте Льондев , Крушоради , Хасаново с Цвятко (Цветан) Шалапанов, Секулево с Ило Марчев, Горно и Долно Каленик с Ристо Шината, Сович , Сетина , Попадия и други. Още с него са Ило Гъсков от Баница,
В първата нощ от въстанието прекъсват телеграфните жици между Лерин и Битоля, запалват турските кули в селата Върбени, Каленик и други. Заедно с Лечо Настев преминават в Мариово за месец, където действат с Никола Русински [ 4] .
Въстанието в района започва на 7 август (нов стил) край Горничево като четниците изтласкват 800 турски войници и убиват 50 от тях. След сражения при Неокази , Сетина , Секулево въстаниците овладяват цяла Нидже планина. На 28 август (стар стил) четниците дават сражение при Душегубец и се оттеглят.[ 5] Оттогава е и народната песен:
„
На киндия помощ стигна,
от Барбешка планина.
Вика Леко Джорлев:
- Не се бойте, наши братя,
яз сом тука на помощ.
Бой се почна, бой ужасен
мегю турци и комити.
Пушки пукат, бомби гърмат,
турци викат: „Аллах, Аллах“!
„Ура“ – викат комити[ 6] .
“
Павел Христов , Леко Джорлев, Марко Иванов , Константин Дзеков .
След въстанието е един от малкото войводи, които остават в Македония и допринася за възстановяването на дейността на организацията в Леринско.[ 7] През 1904 година Алексо Джорлев е заловен и затворен в Солунския централен затвор с други дейци на ВМОРО.[ 8] По-късно е изпратен на вечно заточение във Фезан в Африка. След Младотурската революция в 1908 година е амнистиран.[ 9]
По време на Балканската война е войвода на партизанска чета №9 от Македоно-одринското опълчение [ 10] , съставена от 15 души от Леринско, Преспанско и Солунско.[ 11] Влиза в отряда на Васил Чекаларов , действащ в тила на турската армия в Македония[ 12] и участва в сраженията при Копаница . Обединените чети на Павел Христов , Марко Иванов , Христо Цветков , Алексо Джорлев и други, подпомагани от въоръжената милиция, след упорити сражения с турските войски освобождават през октомври 1912 година Вощарани , Забърдени , Секулево , Върбени и град Лерин.[ 13] [ 14]
Алексо Джорлев умира в 1914 година.[ 26]
Външни препратки
Бележки
↑ Марков, Георги Христов . Хрупищко . Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8 . с. 134.
↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913) . Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6 . σ. 166-167. (на гръцки)
↑ Силяновъ, Христо . Освободителнитѣ борби на Македония . Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 309.
↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
↑ Силяновъ, Христо . Освободителнитѣ борби на Македония . Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 395.
↑ Петров – Македонски, Благой, „Наранена земя“, Бургас, 1995 г., стр.58
↑ Силяновъ, Христо . Освободителнитѣ борби на Македония . Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 15.
↑ Павел Шатев, „Солунският атентат и заточениците във Фезан (спомени)“ стр.60
↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 208, 892.
↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916 . Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4 . с. 107.
↑ Христо Силянов, „От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.“, стр.362
↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 46.
↑ Проф. дин Димитър Гоцев, „Четите на ВМОРО в Балканската война“, от сайта на МНИ
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 632.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 37.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 354.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 520. Вероятно идентичен с Дельо Колев.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 417.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 164.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 525.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 113.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 165.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 809.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 586-587.
↑ Пелтеков, Александър Г . Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022 . с. 130-131.