Арменово

Арменово Αρμενοχώρι
Старото училище, днес Етнографски музей
Арменово 40.801667, 21.460833 Арменово Арменово
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Лерин
Географска област	Пелагония
Надм. височина	606 m
Население	846 души (2021 г.)
Арменово в Общомедия

Арменово или Арменохор или членувано Арменòро (на гръцки: Αρμενοχώρι, Арменохори, катаревуса: Αρμενοχώριον, Арменохорион) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География

Селото е разположено в Леринското поле на река Сакулева (на гръцки Сакулевас), на 4 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина). Арменово е железопътна гара на линията Солун – Битоля.

Църквата в селото е „Свети Наум“.^[1]

История

Икона на Свети Наум Охридски от църквата „Свети Наум“ в Арменоро

Селска носия от Арменоро, типично за Мощенските села.

Праисторически находки, основно от разкопките край Арменово, в Леринския археологически музей

Край Арменово са открито праисторическо селище, което в 1962^[2] и 1966 година е обявено за паметник на културата.^[3]

В Османската империя

В XIX век Арменово е голямо, предимно българско село в Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Арминоръ като българско село.^[4] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Арменор като българско село.^[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Арменохори (Arméno-khori), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.^[6] В 1889 Стефан Веркович пише, че в Арменоро живеят 91 български семейства (446 души).^[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Арменово (Arménovo) е посочено като село със 100 домакинства с 300 жители българи.^[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ерменово (Арменоро) има 780 жители българи и 125 жители турци.^[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Арменор е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак със 126 къщи.^[10]

Селото в началото на XX век е разделено между Българската екзархия и Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Арменохор има 352 българи екзархисти и 424 патриаршисти и функционират българско и гръцко училище, основано в 1880 година.^[11]

Учители в гръцкото училище (1880 – 1912)
Номер	Име	Име	Години	Околия	Селище
1.	Панофтис Стоянис	Πανόφτσης Στογιάννης	1880 – 1885	Леринско	Върбени
2.	Поп Йоанис Пройцис	Παπαϊωάννης Πρόϊτσης	1885 – 1890	Леринско	Арменово
3.	Илияс Груйос	Ηλίας Γρουϊος	1890 – 1892	Леринско	Арменово
4.	Атанасиос Янопулос	Αθανάσιος Γιαννόπουλος	1892 – 1893	Леринско	Лъжени
5.	Поп Димитриос Стамболис	Παπαδημήτριος Σταμπουλής	1893 – 1895	Леринско	Росен
6.	Йоанис Андреу	Ιωάννης Ανδρέου	1896 – 1900	Леринско	Арменско
7.	Петрос Христу	Πέτρος Χρίστου	1900 – 1902	Леринско	Света Петка
8.	Йоанис Теодосиу	Ιωάννης Θεοδοσίου	1902 – 1904	Леринско	Лерин
9.	Двама учители		1904 – 1910	Кайлярско	Катраница
10.	Петрос Василиу	Πέτρος Βασιλείου	1910 – 1912	Битолско	Битоля

След 1900 година се засилва емиграцията на жителите на Арменоро в Америка, предимно в САЩ. Според българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев към началото на 1904 година 60 души от селото са заминали на работа в Америка. Към първи март 1905 година е установено заминаването на още 19 души.^[12]

При избухването на Балканската война десет души от Арменово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[13]

В Гърция

Мост на Сакулева при Арменово през Първата световна война

Сакулева при Арменово през Първата световна война

Експонати в Етнографския музей

По време на войната в селото влизат гръцки войски. След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Арменор има 120 къщи славяни християни и 30 къщи турци.^[14] За кратко селото е освободено от части на Осма дивизия на българската армия по време на Леринската настъпателна операция през Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1924 година турското население на Арменово се изселва и на негово място са заселени 20 семейства (58 души) гръцки бежанци от Понт. Според Тодор Симовски съотношението между местното население и потомците на понтийските гърци е 6 към 1.^[15]

Според изследване от 1993 година селото е „местно-бежанско“ и в него „македонският език“ е запазен на средно ниво, а понтийският гръцки на ниско.^[16]

Прекръстени с официален указ местности в община Арменово на 28 септември 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Мечкарица[17]	Μετσικαρίτσα	Аркудица	Άρκουδιτσα[18]	местност на СИ от Арменово[17]
Гусаица[17]	Κουσάνιτσα	Фтохохорафа	Φτωχοχώραφα[18]	местност на С от Арменово[17][17][19]
Гладно поле[19]	Πλάβνα Πολε	Потистика	Ποτιστικά[18]	местност на СЗ от Арменово[17]
Гусаица[17]	Γκουσάϊτσα	Лемос	Λαιμός[18]	река на С от Арменово[17][19][20]
Потоко[17]	Ποτοκο	Валтотопи	Βαλτοτόπι[18]	местност на С от Арменово[17]

Преброявания

• 1920 – 871 жители
• 1928 – 1045 жители, от които 151 гърци бежанци (36 семейства).^[21]
• 1940 – 1466 жители
• 1951 – 1532 жители
• 1961 – 1327 жители
• 1971 – 1007 жители
• 1981 – 1046 жители
• 2001 – 1063 жители
• 2011 – 986 жители

Личности

Надгробна плоча на Димитри Табаков (1948 – 1955) от Арменоро, Леринско, в Мелбърн, Австралия

Родени в Арменово

• Анастас (Αναστάσης), гръцки андартски деец, водач на четата на Каравитис^[22]
• Атанас Христов (1887 – 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Седма кумановска дружина, убит в Междусъюзническата война на 6 юли 1913 година^[23]
• Дельо Колев, македоно-одрински опълченец, четата на Алексо Джорлев^[24]
• Дельо Нолев, македоно-одрински опълченец, четата на Алексо Джорлев^[25]
• Димитър П. Прусалков (? – 1925), български просветен деец
• Ильо Кръстев, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО^[26]
• Коста Лазаров (Косто), македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО^[27]
• Лазар Христов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО^[28]
• Лазо Ефтов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО^[29]
• Настас Илов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО^[30]
• Настас Лазаров, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО^[31]
• Петър Донев (1871 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Шеста охридска дружина^[32]

Починали в Арменово

• Никола Дунковски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[33]

Външни препратки

• Диалектни текстове от Борешница и Арменохор в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 114 – 144.
• ((el)) Официален сайт на дем Лерин.
• Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник.
• Фолклорният музей в Арменово Архив на оригинала от 2009-08-18 в Wayback Machine..

Бележки

1. Ασυνήθιστοι ναοί στην περιοχή της Καστοριάς // Ιστορικά Καστοριάς, 16 Δεκεμβρίου 2019. Посетен на 29 януари 2020 г.
2. ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-20. Посетен на 20 юли 2020 г.
3. ΥΑ 2258/4-2-1966 - ΦΕΚ 175/Β/26-3-1966 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-04-10. Посетен на 20 юли 2020 г.
4. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
5. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 320. (на руски)
8. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84 – 85.
9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
10. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
12. Миграционни движения на българите 1878-1912, т. 1, София 1993, с. 314, 397.
13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827 (Арменохор) и 847 (Ерменово).
14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
15. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
16. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
17. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
18. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
19. Topografska Karta JNA 1: 50.000.
20. Прекръстена и на Калиникиотико като част от община Горно Каленик.
21. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
22. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 164. (на гръцки)
23. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 760.
24. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 354. Вероятно идентичен с Дельо Нолев.
25. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 520.
26. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 387.
27. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 403.
28. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 771.
29. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 258.
30. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 318.
31. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 404.
32. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 247.
33. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 199, л. 105