Търсие

Търсие Τρίβουνο
Старото българско училище в Търсие, построено 1866 година
Търсие 40.74022, 21.29875 Търсие Търсие
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Лерин
Географска област	Нередска планина
Надм. височина	1551 m
Население	5 души (2001 г.)
Демоним	Търся̀ни
Търсие в Общомедия

Тъ̀рсие, още Търсе или Тъ̀рсия (местното произношение на името е с палатализиран с, затова се срещат и днес неправилните изписвания Тъ̀рсье и Тъ̀рсйе, на гръцки: Τρίβουνο, Тривуно, катаревуса: Τρίβουνον, Тривунон, до 1927 година Τύρσια, Тирсия^[1]), е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География

Църквата „Свети Николай“

Селото е разположено югозападно от демовия център Лерин (Флорина), в източните склонове на Нередската планина (Верно).

История

В Османската империя

В османските данъчни регистри от средата на XV век Търстие е споменато с 32 глави на семейства и трима неженени: Никола, Леко, Гин, Димитри, Петро, Атанас, Коста, Павел, Лиш, Самко, Кирос, Мирали, Бардо, Ковач, Гон, Андрия, Спиро, Тодор, Алекса, Бело, Гин, Дубник, Торник, Раде, Васил, Тодор, Андрия, Никола, Гин, Алекса, Мирче и Йорг, и две вдовици Мара и Мара. Общият приход за империята от селото е 2117 акчета.^[2]

В XIX век Търсие е голямо българско село в Леринска каза на Османската империя. Църквата „Свети Николай“ е от XIX век.^[3] В 1863 година в Търсие е открито първото българско училище в Леринско от светогорския монах Герасим.^[4]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Терджия (Terdjia) живеят 900 гърци.^[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Търсия (Trsia) е показано като село в Костурска каза с 52 домакинства и 150 жители българи.^[6]

На 25 февруари (или 2 март) 1880 година владиката Иларион Костурски пристига в Търсие и нарежда на селяните да затворят училището и да изгонят българския учител. Селяните отказват и след няколко дни селото е подпалено вероятно от гръцкия андартски капитан Атанасиос Катарахия, като се спасяват само 60 къщи. Учителят, светогорски монах, наклеветен, че е комита, е арестуван и откаран в костурския затвор.^[7] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.^[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Търсье има 960 жители българи християни.^[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Търсие е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак със 160 къщи.^[10]

Цялото село подпомага дейността на ВМОРО. Христо Силянов в „Писма и изповеди на един четник“ пише за Търсье:

„

То е високо планинско село, гранично съ Костурско. Селянитѣ сѫ бедни и отиват на печалба въ Гърция. Марко обича много това село, защото е едно отъ най-добре организиранитѣ и безспорно най-въорѫженото въ Леринско — брои около отъ 200 пушки, които търсяни сѫ купили въ Тесалия и донесли сами на гръбъ при невъобразими рискове и мѫки. Въ Търсье нѣма непокръстени хора, женитѣ и децата не сѫ по-малко предани и усърдни, отколкото мѫжетѣ, за това четницитѣ тамъ могатъ да се движат по улицитѣ и посрѣдъ бѣлъ денъ.[11]

“

Търсенският поп Никола със семейството си. Децата от ляво надясно са: Александър, Борис, Траян, Стоянка, Олга и Лозана. 1910 г.

През май 1902 година в Търсие войска се натъква на нелегалния учител Геле, който е ранен, и изпуска чанта с архив, в който има списъци на въоръжените дейци на ВМОРО и номера на пушките им. За да ликвидира аферата в Търсие отива четата на Марко Лерински, която обаче е обградена в селото и след сражение на 19 май се измъква невредима. Войска от Лерин заема селото и залавя и изтезава 120 души начело с кмета Доне. Открити са 120 пушки, а 40 души от Търсие и Буф са съдени и много от тях осъдени.^[12] Българският търговски агент в Битоля пише на 1 юни 1902 година пише:

„

...числото на арестуваните от с. Търсие възлиза на 117 (сто и седемнадесет) души. Първо гъркоманският свещеник, който тоже е арестуван, а след него и други селяни са изказали къде са били заровени пушките им и властта е намерила повече от стотина пушки „Гра“. До завчера от с Буф са били арестувани двадесет и двама (22) души и се търсили още други, а от село Арменско – двама. На 26 май бил арестуван в Лерин по същата афера и Стефан Чеков от с. Екши Су. От арестуваните от Лерин на 22 май Христо Памбукчията, след като бил разпитан, бил освободен още същия ден, а на 28 същаго били арестувани Мито Георгиев Локман и Ване Ханджията тоже от Лерин.[13]

“

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търсие (Tarsié) има 1280 българи екзархисти и функционира българско училище.^[14]

По време на Балканската война 2 души от Търсие се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[15]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

„

В същата посока по течението на реката на североизток от с. Горна Статица, на около един час нагоре всред едно хълмисто място близо до полите на Бигла планина, е разположено българското село Търсие с около 215 къщи. За духовен началник признаваха Българския Екзарх Йосиф I. Имаха си български църкви с български свещеници поп Стоян Лашко и поп Никола. Имаха си и свои от селото учители: калугера Герасим, първия български учител, когото старите попове се опитваха да удушат, но благодарение на Бога при запушуване на устатат му, ненадейно пристигнал в църквата един селянин и като заварил поповете да го душат, надал глас и се притекъл на помощ за избавление, дошли и други на помощ и тъй едвам избавили своя калугер и учител. Тези попове били подкупени от гръцкия владика. Вторият учител бил Геле войвода. По-забележителни от българските първенци били: Доне Казиов, Митре Зеленков, Вангел Терзията. Борбите в Македония с гърци и подкупени гъркомани били неописуемо тежки.[16]

“

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Търсие е обозначено като българско селище.

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Търсие (Трсjе) има 100 къщи славяни християни.^[17]

Прекръстени с официален указ местности в община Търсие на 28 септември 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Голем рид	Γκολμερίτ	Псиловуни	Ψηλοβούνι[18]
Лопсец[19]	Λόπσετς	Лапата	Λάπατα[18]	връх във Вич на И от Търсие и на ССИ от Неред[19]
Точилата[19]	Τοτσίλατα	Странгистири	Στραγγιστήρι[18]	гора във Вич на И от Търсие и на С от Неред[19]
Стойо[19]	Στόγεο	Лабру Капулица	Λάμπρου Καπουλίτσα[18]	връх във Вич на И от Търсие и на СЗ от Неред[19]
Главието[19]	Γκλάβιετο	Кефалари	Κεφαλάρι[18]	връх във Вич на И от Търсие (1674,7 m)[19]
Черешата[19]	Τσερέβατα	Георгиу Карацореу	Γ. Καρατσοραίου[18]	връх във Вич на ИСИ от Търсие[19]
Крушенска[19]	Κρουσένσκα	Ахладорема	Άχλαδόρεμα[18]	река във Вич на З от Търсие[19]
Кория	Κόρια	Дасотон	Δασωτόν[18]
Лесковец[19]	Λόσκοβετς	Фундукиес	Φούντουκιές[18]	местност във Вич на ЮИ от Търсие[19]

Преброявания

• 1940 – 629 жители
• 1951 – 99 жители
• 1961 – 98 жители
• 1971 – 66 жители
• 1981 – 117 жители
• 1991 – 2 жители
• 2001 – 5 жители
• 2011 – 0 жители

Емиграция в Северна Америка

Устав на Търсянското спомогателно дружество „Отец Герасим“, Торонто, 1936

Реклама на Македонобългарската параходна агенция на Наум Филипов (Наум Филипс) от Търсие, емигрант в Торонто, 1922 г.

В началото на ХХ век е поставено начало на процеса на изселване на жителите на Търсие в Северна Америка. Според данни на българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев към началото на 1904 година за Северна Америка са заминали 28 души.^[20]

През 1914 година жители на Търсие основават Българско икономическо взаимоспомагателно дружество „Отец Герасим“ в Торонто, Канада, чиято цел е подпомагането на преселените жители на селото при болест, злополуки и смърт. В началото на 20-те години преселникът от Търсие Наум Филипов притежава параходна агенция и съдейства на български имигранти при установяването им в Канада.^[21]

Търсиенци се настаняват и в Индиана, САЩ. След Първата световна война българската църковна община в Индианаполис се помещава в народен дом, подарен от Яне Кръстев от Търсие и Кр. Кузманов от Битоля.^[22]

Личности

Родени в Търсие

• Андон Янев Пеев (1879 – след 1943), български революционер от ВМОРО
• Атанас Янев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков^[23]
• Борис Попов (1906 – 1994), български комунистически деец, интербригадист и дипломат
• Ване Пейов (1901 - 1949), гръцки комунист, войник на ДАГ, загинал в битката за Негуш^[24]
• Геле Търсиянски (? – 1903), български революционер, по-късно андарт
• Герасим Калугера (1823/24 – 1889), български духовник и просветен деец
• Илия Саров (1870 - 1923), деец на ВМОРО, войвода на селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание^[25]
• Ламбро Филев (? - 1903), деец на ВМОРО, загинал на 23 април 1902 година при обсадата на търсиянската чета в Търсие^[26]
• поп Никола Попов (? – 1916), български свещеник и революционер
• Паско Ничов, български революционер и емигрантски деец
• Петър Саров (1881 – 1946), български революционер от ВМОРО, четник на Тане Николов,^[27] емигрант в Торонто, Канада
• Петър Христов Попконстантинов (1872 - след 1943), български революционер
• Фоти Стоянов, деец на ВМОРО, войвода на четата от Търсие по време на Илинденско-Преображенското въстание^[28][29]
• Христо Апостолов, войвода на ВМОРО
• Христо П. Дерлевски (Дервелски, Дърлевски, 1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина^[30]
• Христо Янев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, емигрант в Америка, Нестроева рота на 9 велешка дружина^[31]

Починали в Търсие

• Кочо Цонков (1866 – 1906), български хайдутин и революционер

Външни препратки

• „Спомени по Възраждането в Костурско; по Възраждането на с. Търсье, Леринско“ статия от Търпо Поповски от с. Косинец, Костурско, публикувана във в. „Глас/Вести“, Цариград, 1912 г.
• Запис на диалекта на Търсие, Леринско: [1]
• Коце Саров от с. Търсие, Леринско, Егейска Македония - "Спомени за Илия Саров", публикувано във в-к "Македонска трибуна", год. 34, бр. 1717, Индианаполис, САЩ, 25 февруари 1960 година

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 104
3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ32/7196/107/30-3-1994 - ΦΕΚ 297/Β/21-4-1994 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-04-15. Посетен на 15 май 2015.
4. Ванчев, Йордан. Новобългарската просвета в Македония през Възраждането. София, Наука и изкуство, 1982. с. 95 – 96.
5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108 – 109.
7. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360, 373.
8. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
10. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 25. (на македонска литературна норма)
11. Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, 1902, София, 1927, стр. 162.
12. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 139.
13. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 22.
14. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
16. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 25.
17. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
18. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1781. (на гръцки)
19. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
20. Миграционни движения на българите 1878-1941, т. 1 (1878-1912), София 1993, с. 312, 314.
21. Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, с. 107, 149.
22. Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка : От началото ѝ през средата на XIX в. до 80-те години на XX век. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 172.
23. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
24. Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 229 - 231. (на английски)
25. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 149.
26. Саровъ, Коце. Спомени за Илия Саровъ // Македонска трибуна 34 (1717). 25 февруари 1960.
27. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
28. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 175.
29. Спомени на Георги Попхристов
30. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 205.
31. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 820 – 821.