Борешница

Борешница Παλαίστρα
— село —
Старото българско училище в Борешница
Борешница 40.803333, 21.516667 Борешница Борешница
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Лерин
Географска област	Пелагония
Надм. височина	620 m
Население	231 души (2021 г.)
Борешница в Общомедия

Борѐшница (на гръцки: Παλαίστρα, Палестра, до 1926 година Μπορέσνιτσα, Боресница^[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География

Селото е разположено в Леринското поле, на 10 километра източно от демовия център Лерин (Флорина) на Голема река (Росенска)^[2], приток на река Сакулева.

История

В Османската империя

В XIX век Борешница е българско село в Леринска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Борешница (Boréchnitza) е посочено като село в Леринска каза със 150 домакинства с 375 жители българи.^[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Борешница има 348 жители българи.^[4] В българското училище в Борешница в 1897 - 1898 година преподава революционерът Атанас Шишков от Пътеле.^[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Борешница е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 43 къщи.^[6]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 344 жители, всичките българи екзархисти и в селото функционира българско училище.^[7]

След 1900 година се засилва емиграцията на жителите на Борешница в Америка, предимно в САЩ. Според българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев към началото на 1904 година 28 души от селото са заминали на работа в Америка. През първите месеци на 1905 година е установено заминаването още 9 души.^[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Борешница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[9]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война попада в Гърция. За кратко селото е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по силата на Ньойския договор. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Борешница има 40 къщи славяни християни.^[10] В 1926 година е прекръстено на Палестра.^[11] Селото не пострадва силно по време на Гръцката гражданска война и само няколко души се изселват в Югославия и другите социалистически страни. След войната се засилва емиграцията отвъд океана особено в Австралия.

В Борешница има две църкви – „Свети Пророк Илия“, на чийто храмов празник е и селският събор, и „Йоан Богослов“.^[12]

Прекръстени с официален указ местности в община Борешница на 28 септември 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Росенска река[2]	Ρεσαύσκα	Мегало Рема	Μεγάλο Ρέμα[13]	реката, минаваща през Борешница, ляв приток на Сакулева[2]

Преброявания

• 1913 – 375 души
• 1920 – 372 души
• 1928 – 447 души
• 1940 – 592 души
• 1951 – 638 души
• 1961 – 600 души
• 1971 – 421 души
• 2001 - 336 души
• 2011 - 289 души

Личности

Атанас Попов

Родени в Борешница

• Атанас Попов (1871 – 1925), български революционер
• Георги Баничотов - Перикли (? – 25 юни 1947), гръцки комунист, екзекутиран в Лерин^[14]
• Йоанис Воскопулос (р. 1957), гръцки политик, кмет на Лерин
• Христо Николов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Осма костурска дружина^[15]

Други

• Павлос Филипов Воскопулос (р.1964), гръцки политик, деец на партия Виножито, по произход от Борешница

Външни препратки

• Диалектни текстове от Борешница и Арменохор в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 114 - 144.
• Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник.

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85.
4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
5. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 134.
6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 25. (на македонска литературна норма)
7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
8. Миграционни движения на българите 1878-1912, т. 1, София 1993, с. 314, 397.
9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 512, 830.
10. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
11. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
12. Официален сайт на бившия дем Вощарани^{[неработеща препратка]}.
13. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
14. Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 56 - 58. (на английски)
15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 516.