Крапешино

Крапешино Ατραπός
Изглед към селото Крапешино от горната църква
Крапешино 40.724167, 21.405556 Крапешино Крапешино
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Лерин
Географска област	Нередска планина
Надм. височина	938 m
Население	121 души (2021 г.)
Крапешино в Общомедия

Крапèшино или Крапèшина (срещат се и формите Крапèщино, Крапèщина, Кърпèшина, на гръцки: Ατραπός, Атрапос, до 1926 година Κραπέστινα, Крапестина^[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География

Селото е разположено в източните склонове на Нередската планина, на 12 km южно от демовия център Лерин (Флорина) и на 9 km югозападно от Кучковени (Перасма).

История

В Османската империя

Според Тодор Симовски селото е основано от преселници от Бабчор, които закупили землището от Крапо Влах, на когото е кръстено и селото.^[2]

В началото на XX век Крапешино е село в Леринска каза в Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Крепешино живеят 320 българи християни.^[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Крапещина е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 50 къщи.^[4]

По време на Илинденско-Преображенското въстание селото е опожарено от аскер и башибозук.^[5][6] След въстанието цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.^[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Krapechino) има 416 българи екзархисти.^[8] В българското училище в Крапешино от 1908 до 1910 година преподава пътелеецът свещеник Атанас Шишков.^[9]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Властите искат предаването на 150 пушки от селото.^[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Крепешино е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[11]

В Гърция

През войната в селото влизат гръцки части и в резултат на Междусъюзническата война Крапешино остава в Гърция. В 1913 година гръцките власти отбелязват в Крапешино 225 българи и 175 гърци, като цялото село е „българофонско“.^[12] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Крапещина (Крапештина) има 70 къщи славяни християни.^[13] В 1926 година селото е преименувано на Атрапос, в превод пътека.^[14] Населението на селото е 450 жители в 1912 година и 550 в 1928 година.

В 1934 година Стефос Григориу пише, че селото е българско, като само едно семейство е гръцко – това на местния свещеник, чийто елинизъм е от степен С. В 1935 година Крапешино има 92 семейства, от които 66 са със „славянско съзнание“, а останалите 26 са „чуждогласни с гръцко съзнание“.^[12] Мнозинството от населението е определено като антигръцко или с неясни убеждения. В 1949 година по време на Гражданската война селото не пострадва, но около 150 жители (или 20 семейства^[15]) бягат в Югославия и в други страни от Източна Европа.^[16]

През есента на 1959 година на масова церемония жителите на Крапешино са заклевани да не говорят вече български език.^[17][18][19]

Според изследване от 1993 година Крапешино е чисто „славофонско“ село, като „македонският език“ в него е запазен отлично.^[20]

В селото има църкви „Свети Георги“ и „Успение Богородично“. Празникът на селото е на 5 – 6 август, патронен празник на църквата „Преображение Господне“.^[21]

Прекръстени с официален указ местности в община Крапешино на 28 септември 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Белко[22]	Μπέλκο	Аспрорема	Άσπρόρεμα[23]	река на СИ от Лаген, десен приток на Белкаменската река[22]
Благуно[22]	Μπλαγουνο	Гикерия	Γκυκερία[23]	връх във Вич на ЮИ от Крапешино и на СИ от Лаген[22] (1186 m)[24]
Лаката[22]	Λάκατα	Лака	Λάκκα[23]	местност във Вич на Ю от Крапешино и на С от Лаген по десния бряг на Малечка[22]
Куртово	Κουρτοβο	Киртон	Κυρτόν[23]
Восло[22]	Βόσλο	Кендри	Κεντρί[23]	връх във Вич на ЮЗ от Долно Котори (1231,9 m)[22]
Голем Присой[22]	Γκόλεμ Πρισόι	Просилион	Προσήλιον[23]	връх във Вич на И от Крапешино и на З от Долно Котори[22] (899 m)[24]

Прекръстени с официален указ местности в община Крапешино на 6 август 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Главата[22][25]	Γκλαβάτα	Корифи Велиу	Κορυφή Βέλιου[26]	връх във Вич на ЮЗ от Лаген (1881,6 m)[22]
Орола[22]	Όρολάν	Корифи	Κορυφή[26]	връх във Вич на З от Елово[22]

Преброявания

• 1913 – 430 души
• 1920 – 502 души
• 1928 – 543 души
• 1940 – 598 души
• 1951 – 461 души
• 1961 – 318 души
• 1971 – 219 души
• 1981 – 160 души
• 2001 – 174 души
• 2011 – 150 души

Личности

Реклама на Петре Ристев от Крапешино в Българо-американския алманах, 1920 г.

Реклама на „Интернешънъл Бейкинг Къмпани“ в Масилион, Охайо, на Лазар Тодоров от Долно Оризари, Битолско, Стефо Лазаров от Буково, Битолско, Димитри Петрев от Жерве, Воденско, Вас. Я Марковски от Карпешини, Леринско и Вангел Милев от Ращани, Битолско

Родени в Крепешино

• Атина Атанасова Нотева (1923 – ?), членка на ЕПОН от 1942 г. и на АФЖ от 1943 г., след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в Югославия, в 1955 г. – в Унгария, а в 1957 г. се заселва в България, оставя спомени^[27]
• Иван Филев (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина^[28]
• поп Тома Попиванов (Παπα Θωμάς Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец от четвърти клас^[29]
• Сотир (1929 – 1946), гръцки комунист; войник на ДАГ, заловен, осъден на смърт и екзекутиран в леринския затвор^[30]
• Сотир Вельов (Σωτήριος Βέλιος), гръцки андартски деец от втори клас, организира отмъщения срещу българи за убитите патриаршисти, бяга в Индиана, САЩ, където продължава борбата с екзархистите^[29]
• София Поптомова (Σοφία Παπαθωμά), гръцка андартска деятелка от втори ред^[29]

Починали в Крапешино

• Петър Тинев (? – 1903), български военен и революционер

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 158. (на македонска литературна норма)
3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
5. „Автономия“, № 13.
6. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 24.
7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176 – 177. (на френски)
9. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 134.
10. Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 742, 854.
12. Anastasia Karakasidou. Rites of Purification, Acts of Retribution. Language and reprsentation of identity in Northwestern Greece. In: Nugent, David. Locating Capitalism in Time and Space, Stanford University Press, 2002, 180.
13. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
14. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
15. Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
16. Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας.
17. Вестник „Елиники Фони“, 8 август 1959.
18. Вестник „Фони тис Касторияс“, 4 октомври 1959: „През последните два месеца жителите на няколко села в Северна Гърция на официални масови церемонии заявиха, че ще престанат да говорят славянския диалект и в бъдеще ще говорят само гръцки език. Първата церемония стана в село Кардия, епархия Еордея на ном Кожани, което според преброяването от 1951 г. има 692 жители. Церемонията е проведена и в други села като Крия Нера, от община Лакомата от ном Костур (41 жители) и Атрапос от Ном Лерин (466 жители).“
19. Anastasia Karakasidou. Rites of Purification, Acts of Retribution. Language and reprsentation of identity in Northwestern Greece. In: Nugent, David. Locating Capitalism in Time and Space, Stanford University Press, 2002, 175 – 179.
20. Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
21. Официален сайт на бившия дем Кучковени^{[неработеща препратка]}
22. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
23. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
24. Topografska Karta JNA 1:100.000.
25. Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
26. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1079. (на гръцки)
27. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 311. Посетен на 3 септември 2015.
28. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 742.
29. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166. (на гръцки)
30. Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 176 - 177. (на английски)