Лаген

Лаген Τριανταφυλλιά
— село —
Църквата „Света Петка“ в Лаген
Лаген 40.6975, 21.398056 Лаген Лаген
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Лерин
Географска област	Нередска планина
Надм. височина	1267 m
Население	64 души (2011 г.)
Лаген в Общомедия

Лàген или Лàгино (на гръцки: Τριανταφυλλιά, Триандафилия, до 1927 година Λάγενη, Лагени^[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География

Селото е разположено на 12 километра югозападно от Кучковени и на 13 километра южно от демовия Лерин (Флорина), високо в Нередската планина.

История

В Османската империя

Във втората половина на XV век селото е дервентджийско.^[2] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лаген е показано два пъти – веднъж като Лайени (Layéni), село в Леринска каза с 80 домакинства и 200 жители българи и втори път като Лаген (Laguene), село в Костурска каза с 30 домакинства и 110 жители българи.^[3] Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Лагени има църква и население от 200 жители християни.^[4]

В началото на XX век Лаген е чисто българско село в Леринска каза в Османската империя. Има около 115 – 120 къщи с население около 450 души.^[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 520 жители българи християни.^[6]

Според рапорт на българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев цялото село (65 къщи) е изказало желание за признаване на върховенството на Българската екзархия на 25 декември 1902 година.^[7]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия,^[8] но по данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лаген (Laghen) има 504 българи патриаршисти гъркомани.^[9]

В 1905 година селото пострадва от андартски нападения.^[10]

Между 1900 и 1935 година селото постепенно се измества на ново място, поради лошия климат.^[11]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лаген (Лагjен) има 100 къщи славяни християни.^[12] След 1924 година много от жителите на селото мигрират към България.^[13]

Според статистика от 1945 година в Лаген има 450 жители, всички славофони. От тях 350 не са с гръцко съзнание, 50 са с неустановено и 50 са с гръцко.^[14]

През март 1946 година съдът в Лерин съди 50 души от Лаген за участие в българската паравоенна организация Охрана.^[15]

Селото празнува на 2 май Свети Атанасий и на 26 юли, когато е празникът на храма „Света Петка“.^[11]

Прекръстени с официален указ местности в община Лаген на 6 август 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Капалискето[16][17][18]	Καπαλισκέτο	Дасомено	Δασωμένο[19]	местност[17][18] и връх във Вич на ЮИ от Лаген (1581 m)[16]
Мадемо	Μάδεμο	Латомион	Λατομεΐον[19]
Глабока нива	Γκλαπόκα Νίβα	Длабока Нива	Λακώματα[19]
Арзено[16] или Арзена[17][18]	Άρζενα	Ксофлимени	Ξωφλημένη[19]	връх във Вич на ЮИ от Лаген (1647 m)[16]

Преброявания

• 1913 – 742 жители
• 1920 – 466 жители
• 1928 – 492 жители
• 1940 – 468 жители
• 1951 – 210 жители
• 1961 – 188 жители
• 1971 – 85 жители
• 1981 – 81 жители
• 1981 – 101 жители
• 2001 – 83 жители
• 2011 – 64 жители

Личности

Атанас Димитров, емигрант в Каламазу, САЩ

Родени в Лаген

• Анастас Стефанов, български емигрантски деец в САЩ и Канада, съосновател на МПО и неин пръв президент
• Павле Ставриди (1915 – 1937), гръцки комунист; учи в родното си село и в Леринското педагогическо училище, което завършва в 1934 година, където става член на ОКНЕ; става учител в Клабучища, но е местен от село в село, заради комунистическа дейност; арестуван е след установяването на диктатурата на Метаксас и е екзекутиран в Акронавплия на 30 август 1937 година^[20]
• Ристо Алтин (1917 – 2008), деец на македонистката емиграция в Австралия
• Йоан Поптрендафилов (Ιωάννης Παπατριανταφύλλου, Йоанис Папатриантафилу), боец на гръцката борба в Македония.

Починали в Лаген

• Васил Котев (1860 – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО

Други

• Трифон Митев (р. 1955), български политик и редактор на старозагорското издателство „Лаген“, по произход от Лаген

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Соколоски, Методија. Лерин и Леринско во XV и XVI век // Годишен зборник на Филозофскиот факултет (30). Скопје, Философски Факултет на Универзитетот, 1978. ISSN 0350-1892. с. 227. (на македонска литературна норма)
3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84 – 85, 110 – 111.
4. Νικόλαος Σχινάς, Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας
5. Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 104. Посетен на 24 декември 2015.
6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
7. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 26.
8. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
10. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
11. Официален сайт на бившия дем Кучковени^{[неработеща препратка]}
12. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
13. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος. Σλαβόφωνοι μετανάστες και πρόσφυγες από τη Μακεδονία και τη Δυτική Θράκη (1912 – 1930), διδακτορική διατριβή, Θεσσαλονίκη 1996. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας
14. Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας, архив на оригинала от 4 септември 2012, https://archive.is/20120904032928/www.freewebs.com/onoma/lagen.htm, посетен на 4 септември 2012 
15. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
16. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
17. Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
18. Topografska Karta JNA 1:100.000.
19. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)
20. Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 281 - 283. (на английски)