Негочани

Негочани Νίκη
— село —
Негочани 40.91, 21.419 Негочани Негочани
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Лерин
Географска област	Пелагония
Надм. височина	588 m
Население	209 души (2021 г.)
Пощенски код	53100
Негочани в Общомедия

Нѐгoчани (на гръцки: Νίκη, Ники, до 1926 година Νεγκότσανη или Νεγοτσάνη, Негоцани^[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География

Селото е разположено на 17 километра северно от демовия център Лерин (Флорина) и на 8 километра северно от Долно Клещино (Като Клинес) на река Ракова в Леринското поле на самата граница със Северна Македония.

В Негочани функционира граничен контролно-пропускателен пункт Негочани-Меджитлия.

История

В Османската империя

Къщи в Негочани през Първата световна война

Разрушената през Първата световна война църква в Негочани

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1468 година под името Негочани с 200 домакинства. В 1481 броят на домакинствата спада на 112. В селото се отглеждат лозя, лен, коноп, пчели и свине. В него има мелници и пазар.^[2] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611-1612 година селото е отбелязано под името Негочан с 65 джизие ханета (домакинства).^[3]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Нѣгофа като българско село.^[4]

В началото на XX век Негочани е смесено българско-албанско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Негочани има 500 жители българи и 150 жители арнаути мохамедани.^[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Негочани е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 68 къщи.^[6]

Всички християнски жители на Негочани са гъркомани. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Некочани има 480 българи патриаршисти и функционира гръцко училище.^[7]

В Гърция

По време на войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Негочани има 50 къщи славяни християни и 20 къщи арнаути мохамедани.^[8] В 1926 година е прекръстено на Ники, в превод победа.^[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Негочани на 28 септември 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Попова нива[10]	Πόποτ Νίβα	Пападохорафа	Παπαδοχώραφα[11]	местност на ЮЗ от Негочани[10]
Ламбучки	Λάμπουτσκι	Лиотропи	Λιοτρόπι[11]
Янков Ървеник	Γιάγκο Άρβένικ	То Пигади ту Яни	Τό Πηγάδι τού Γιάννη[11]
Ячево[12][10] или Глачево[13]	Γιάτσεβε	Исома	Ίσωμα[11]	местност на ЮИ от Негочани[12]
Кесики[10]	Κεσίπι	Дендра	Δένδρα[11]	гранична местност на СИ от Негочани[10]

Преброявания

• 1913 – 630 жители
• 1920 – 562 жители
• 1928 – 662 жители, от които 18 бежански семейства със 77 души.^[14]
• 1940 – 834 жители
• 1951 – 803 жители
• 1961 – 696 жители
• 1971 – 508 жители
• 2001 – 489 жители
• 2011 – 273 жители

Личности

Родени в Негочани

• Стево Гаджовски (1943 - 2021), бивш редактор и заместник-директор на Битолски вестник^[15]

Външни препратки

• Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник.

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 304. ISBN 2-283-60452-4.
3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181.
4. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
9. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
10. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
11. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
12. Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
13. Topografska Karta JNA 1: 50.000.
14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
15. In memoriam: Стево Гаџовски // Битолски Весник, 3 јули 2021 г. Посетен на 4 юли 2021 г.