Долно Оризари (на македонска литературна норма: Долно Оризари) е село в община Битоля на Северна Македония.
Селото се намира на 580 m надморска височина в областта Пелагония, на 4 km североизточно от Битоля.[1]
В XIX век Долно Оризари е село в Битолска кааза на Османската империя. В 1860 година е изградена църквата „Света Петка“.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Оризари Долно има 440 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долно Оризари е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 45 къщи.[3]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оризари Долно има 216 българи екзархисти.[4]
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Долно-оризари е част от Кукуречанска община в Битолска селска околия и има 324 жители.[5]
В 1961 година селото има 848 жители. Вследствие на близостта до Битоля то става имиграционно място, в което се заселват хора от над 50 села от Демир Хисар, Охридско и Мариово. Независимо от това от селото има и голяма емиграция към САЩ, Австралия, Канада, Швеция, Германия.[1]
На 23 май 1996 година в селото е открита поща.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 1834 жители, самоопределили се както следва:[7]
В 2008 година жителите на селото се увеличават на 2025 жители.[1]
В селото работи основно училище до 9. клас, филиал на ОУ „Даме Груев“ (Битоля).[1]