Братин дол (на македонска литературна норма: Братин Дол) е село в община Битоля на Северна Македония.
География
Селото се намира на 820 m надморска височина в полите на планината Пелистер, на около 7 km от Битоля. В него са изградени много вили на битолчани.[1]
История
Според местна легенда името се дължи на заселването на няколко братя от околните села.[1]
За пръв път е споменато в османски преброителни дефтери от 1468 година.[1] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611-1612 година селото е отбелязано под името Братин дел с 20 джизие ханета (домакинства).[2]
В 1866 година в селото е построена църквата „Свети Спас“.[1]
В XIX век Братин дол е село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Братин дол има смесено население от 100 българи християни и 150 арнаути мохамедани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Братин дол е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[4]
Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Братим дол има 40 българи патриаршисти гъркомани.[5]
В 1961 година селото има 280 жители. От 1956 година част от населението се изселва Турция, както и в Битоля, Скопие, презокеанските земи и в Европа.[1]
Според преброяването от 2002 година селото е малко със 185 жители,[1] от които:[6]
Личности
- Родени в Братин Дол
- Починали в Братин дол
- Борис Негьов Петров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[7]
- Стефан Илиев, български военен деец, полковник, загинал през Първата световна война[8]
- Фратю Генчев Петков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[9]
Други
На Братин дол е наречена улица в квартал „Красна поляна 1“ в София (Карта).
Бележки
- ↑ а б в г д е Братин дол // Мој роден крај. Архивиран от оригинала на 2016-03-16. Посетен на 13 март 2016.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 180.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 3 октомври 2007
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 17
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 466, л. 2, 3; а.е. 279, л. 69
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 2