Средно Егри

Средно Егри Средно Егри
— село —
Средно Егри 40.958611, 21.460278
Страна	Северна Македония
Регион	Пелагонийски
Община	Битоля
Географска област	Пелагония
Надм. височина	581 m
Население	299 души (2002)
Пощенски код	7223
МПС код	BT
Средно Егри в Общомедия

Средно Егри (на македонска литературна норма: Средно Егри) е село в община Битоля на Северна Македония.

География

Селото се намира на 580 m надморска височина, в южния край на Битолското поле, на 15 km югоизточно от Битоля. Тъй като Горно и Долно Егри са обезлюдени, селото често се именува просто Егри.^[1]

История

Царските двери в църквата „Свети Димитър“, XVI – XVII век

Селото се споменава в османски дефтер от 1468 година с 31 християнски семейства. В 1568 година – с 28 християнски семейства.^[2]

Гробищната църква „Свети Архангел Михаил“ е изградена в първата половина на XIX век. С нейното изграждане малката средновековна селска църква „Свети Димитър“ е запусната. Възстановена е в средата на XX век. В нея е запазена ценна интериорна украса.^[2]

В XIX век Средно Егри е село в Битолска кааза на Османската империя. В 1845 година руският славист Виктор Григорович минава през селото и описва Егри в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ като българско село.^[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Егри Срѣдно има 190 жители, всички българи християни.^[4]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Средно Егри има 264 българи екзархисти.^[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Егри (Горно, Долно и Средно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[6]

В 1961 година селото има 545 жители.^[1] Според преброяването от 2002 година селото има 299 жители, всички северномакедонци.^[7]

Националност	Всичко
северномакедонци	299
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	0
бошняци	0
други	0

В селото работи основно училище, филиал на Основното училище „Кръсте Петков Мисирков“ в село Бистрица.^[1]

Личности

Родени в Егри

• Никола Егрийски (1853 – 1904), български хайдутин и революционер
• Петре Лазаров, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година, от Егри^[8]

Починали в Егри

• Георги Халачев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война^[9]

Бележки

1. Средно Егри // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2017-12-08. Посетен на 12 ноември 2017.
2. Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1 – 2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 153.
3. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168 – 169. (на френски)
6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 октомври 2007 
8. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 542, л. 17