Църнобуки или Църно Буки (на македонска литературна норма : Црнобуки ) е село в община Битоля на Северна Македония .
Селото се намира в областта Пелагония , северно от Битоля , в западната част на Битолското поле , на 600 m надморска височина. През селото минава реката Шемница .[ 1]
Чешма в Църнобуки Учителят Спас Ристев с родителите си в 1933 година В 1872 година Йосиф Мажовски изписва живописта в селската църква „Свети Димитър “ в Църнобуки.[ 2]
В XIX век Църнобуки е село в Битолска кааза на Османската империя . Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) от 1900 година Църно Буки e чисто българско село с 460 жители.[ 3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Църнобуки е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 52 къщи.[ 4]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Църно Буки има 360 българи екзархисти и функционира българско училище.[ 5]
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците .[ 6]
През Първата световна война в селото се създава българско военно гробище .[ 7]
В 1983 година е издигнат храмът „Свети Атанасий“.[ 1]
В 1961 година селото има 849 жители.[ 1] [ 1]
Според преброяването от 2002 година селото има 406 жители, всички северномакедонци .[ 8]
Родени в Църнобуки [ 9] Христо Котев (1860 – 1918), деец на ВМОРОПочинали в Църнобуки Тодор Браянов (? – 1900), български революционер, битолски войвода на ВМОРО
↑ а б в г Црнобуки // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2017-12-08. Посетен на 11 ноември 2017.↑ Јосиф Радев Мажоски // lazaropolee.blogspot.com. Посетен на 17 април 2014 г.↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 238.↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела) . Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5 . с. 12. (на македонска литературна норма) ↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски) ↑ Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
↑ Около 500 български военни гробища има в днешна Република Северна Македония // otbrana.com. Посетен на 12 ноември 2013.↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 15 октомври 2007 ↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 131. 
_%D1%81%D0%BE_%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BE_%D1%81._%D0%A6%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B8,_%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5.jpg)
